Смокините са на практика обърнати
навътре цветя, които съхраняват прашеца в себе си. Когато женската оса
се промъква през тесния отвор на смокинята, крилата й се откъсват, тя
снася яйцата си и успешно опрашва плода.
Загубила способността си да лети, осата умира в смокинята, където
специални ензими я разграждат на протеин. Буквално смокинята смила
мъртвото насекомо и го прави част от узрелия плод. Биолозите наричат
тази специална симбиоза "задължителен мутализъм", който е факт от 34
млн. години.
Има около 900 вида оси и всеки вид е отговорен за опрашването на един
или два вида смокини. Въпреки че смокинята не може да се възпроизвежда
без този смъртоносен цикъл, много вегани и вегетарианци отказват да
консумират смокини.
Хранителната стойност на смокинята
Ядливата част са плодовете (зелени, узрели, сухи), но в народната
медицина се използват и листата, и цветовете на смокинята - за лечебни
отвари.
Хранителната стойност на пресните смокини се характеризира с
относително високо съдържание на вода- 65-80%, на енергия - около 70
kkal/100g, на захари - около 15-20 % (предимно глюкоза и фруктоза).
Количеството на фибри е 3% (в което преобладават водно-разтворимите
пектини, но се съдържат и водно-неразтворими целулози), на белтъци - 1%,
на органични киселини - 0,2-0,4%, минерали - калий, калций,магнезий,
фосфор, сяра, манган; желязо, мед, селен, витамини - С, В1, В2, В6, РР,
бета-каротен, витамин Е. Сушените са с по-концентриран състав.
Богатото съдържание на калий прави смокините предпочитан плод при
хора със сърдечносъдови заболявания - хипертония, застойни отоци; на
желязо и манган - в подкрепа лечението на анемии; на магнезий - за
преодоляване на констипация (запек) и подобряване на мускулния тонус.
Смокинята се нарежда на второ място след портокала по съдържание на
калций. Една купичка изсушени смокини осигурява количеството калций,
съдържащо се в една купичка с мляко. Ензимите, които се съдържат в
състава на смокиновите плодчета, намаляват съсирването на кръвта и
намаляват риска от съдови тромбози.
Смокинята - царицата на фибрите
Смокините са едни от плодовете с най-високо съдържание на общи
хранителни влакнини (фибри). Водноразтворимите фибри (пектините)
притежават сорбционна (попиваща) способност и активират извеждането с
фекалиите навън на мазнините от храната и на холестерола от жлъчния сок.
Ето защо смокините имат хипохолестеролемично и хиполипидемично
действие.
Разтворимите влакнини на смокините помагат също така за нормализиране
на кръвната захар чрез забавяне скоростта на абсорбцията на
хранителната глюкоза. Увеличават чувствителността на клетките към
инсулина и могат успешно да се включват в диетични режими за превенция
на диабет тип 2.
Пектините свързват йоните на тежките метали (олово, кадмий, живак,
стронций и др.), поради което смокините са подходящи и за целите на
предпазно-професионолното хранене.
Неразтворимите фибри (целулоза, хемицелулоза, лигнини) в състава на
смокините помагат за поддържане колониите на полезните бактерии в
червата, които участват в продуцирането на късоверижни мастни киселини
(пропионова, маслена).
Играят важна роля в поддържане на имунитета на организма и в
потискане на патогенни бактерии в червата, т.е. в превенцията на
злокачествени образувания и хемороиди на дебелото черво. Малките зрънца
на смокините попиват и извличат насъбралите се в стомаха и червата
газове.
Общото количество влакнини на смокиновите плодове увеличава обема на
консумираната храна, засилва усещането за ситост и допринася за контрол и
редукция на телесното тегло.
Богатото съдържание на антиоксиданти (полифеноли) неутрализира
вредните свободни радикали, намалява риска от сърдечносъдови инциденти,
както и от неблагоприятните ефекти на стреса.
Неотдавна беше установено, че изсушените смокини имат високо ниво на
полифеноли (антиоксиданти) и фитостероли (спомагащи за намаляване риска
от високи нива на серумния холестерол, съответно - от образуване на
атеросклеротични плаки).
Смокинята в българската народна медицина
В българската народна медицина са се наложили и листата на смокинята
заради фунгицидното им (противогъбично), бактерицидно и противопаразитно
действие, използвано при затруднено дишане (задух), кашлица, стомашни и
чревни болки, при болестта на Бюргер (запушване на кръвоносни съдове).
Външно запарките се употребяват за гаргара при гърлобол/зъбобол, за
налагане на лапи при гнойници по кожата и изгаряния, за бани, компреси и
др. Вътрешно се прилагат като билков чай: 2 супени лъжици от изсушените
смокинови листа се заливат с 500 мл вряла вода, киснат 2 часа, а
количеството се изпива по равни части преди ядене 4 пъти през деня.
Известно е, че 2-3 смокинови плодчета, сварени до покафеняване с чаша
мляко, спомагат за преодоляване на дразнещата кашлица и за укрепване на
имунната система.
Смокинята е полезен плод и за всеки, който желае да покачи телесното си тегло.
За целите на различните хранителни режими е важно в какви комбинации с
други храни и напитки се приемат смокините. В това отношение човек сам
или подпомогнат от своя доверен специалист по хранене и диететика прави
своя здравословен инфоромиран избор - кога и в какви комбинации да
използва смокини, за да се радва на едно или друго тяхно здравословно,
диетично, лечебно или превантивно действие.
По материали от Preventa.bg и 24chasa.bg