Админ 16:21
Хималайска кристална сол / ХКС / е чиста сол, богата на много минерали и енергия. ХКС съдържа 84 вида минерали.

Прекомерната употреба на класическата готварска сол, може да доведе до нарушения в сърдечно-съдовата система , задържане на вода и прекомеренао телесно тегло. Готварската сол, която използваме е натриев хлорид с добавени алуминиеви соли (причина за Алцхаймер!).Всеки излишен грам сол задържа 23 грама излишък на вода в организма, което се появява като целулит и клетъчно обезводняване. Също така, тялото се опитва да се освободи от пречистения натриев хлорид като го съхранява в ставите, кръвоносните съдове и другите органи. Това може да доведе до възпаление на ставите, артрит, камъни в бъбреците.

Морската сол не е най-добрият избор за готвене, защото моретата са превърнати в сметища за опасни и токсични вещества. От друга страна, минералите в морската сол не са свързани в кристалната решетка на солта в колоидална форма, а само са смесени с нея и на практика са безполезни и трудни за усвояване.

Хималайската сол помага за :

• Регулиране на съдържанието на вода в тялото.
• Балансиране на излишната киселинност от вашите клетки, особено на мозъчните клетки.
• Помага при генерирането на енергия в клетките на тялото.
• Помага за почистването на слизестите натрупвания от белите дробове - особено полезна при астма и цистична фиброза.
• Действа като силен антихистамин и помага в почистването на наслагвания в синусите.
• Предотвратяване на мускулни спазми.
• Прави здрава структурата на костите и помага срещу остеопороза.
• Поддържане на вашето либидо.
• Предотвратяване на разширени вени и спукани капиляри на краката и бедрата.
[ads-post]
• Възстановяване на неритмична сърдечна дейност - в комбинация с водата, тя всъщност е важна за регулиране на кръвното налягане.

Хималайската сол е наричана бяло злато, но е розова на цвят. Хималайската сол е сол (знаем колко вредна е солта!), но е изключително полезна за организма. Хималайска сол – природен феномен.
хималайска сол

Всички знаем колко е вредна обикновената готварска сол. Толкова, че трудно може да си представим, че съществува сол, която е изключително здравословна. Но хималайската сол е точно такава. Истинско природно чудо, съдържащо повече от 84 химични елемента (всички с пореден номер от 31 до 94 в периодичната система, както и допълнителни комбинирани елементи). Химилайската сол има съвършена кристална структура, създадена в Хималаите – най-големия енергиен център на Земята. Абсолютно натурална и чиста, не случайно е наричана „бяло злато“, въпреки иначе розовия си цвят. Добива се съвсем просто – изкопава се, измива се на ръка и се суши на слънце.
хималайска солХималайската кристална сол се е образувала в резултат на специфични геоложки процеси преди повече от 250 милиона години.

Розовият й цвят се дължи на железните атоми, включени в кристалната й решетка, в големи кубични кристали, които са едни от най-съвършените форми в природата (eнергията им е правопропорционална на големината им).

В състава на солта освен желязо, влиза и сяра, калий, калций, магнезий и натрий, който е в значително по-ниско количество, отколкото в обикновената готварска сол, т.е. в организма не се задържа вода. При разтваряне на хималайската кристална сол във вода се разпада кубичната й структура, вследствие на което йонизираните елементи лесно се усвояват от организма.

Sole (So-Lay) – наситен разтвор на хималайска сол
“Sole” (So-Lay) от английските думи sole и soul е наситен разтвор на хималайска сол, който се приготвя от 26% разтвор на солта в стъклен съд.

Много е полезно да се приема по 1 чаена лъжичка от него сутрин на гладно, но поне половин час след това не е добре да се пият кафе или черен чай, които имат диуретично действие и повишават киселинността.
Хималайска сол – здравословни качества

  • хималайска солВъзстановява солевия баланс в организма.


  • Помага за детоксикация на организма.


  • Нормализира кръвното налягане и укрепва кръвоносните съдове.


  • Намалява нивото на „лошия“ холестерол в кръвта.


  • Подобрява метаболизма и храносмилането.


  • Укрепва имунната система.


  • Предпазва от кожни и дихателни заболявания.


  • Намалява риска от остеопороза, тъй като укрепва костно-мускулната система.


  • Освежава и подмладява кожата.


  • Подобрява паметта и подсилва нервната система.


  • Полезна е за бременни жени, защото подобрява състава на амниотичната (околоплодната) течност.


  • Подходяща е за промивки на устната кухина за предпазване от различни инфекции.

Хималайската сол е здравословна добавка, която прави храненето по-пълноценно и по-балансирано.

Магазин ЯДКИТЕ предлага - фъстък с хималайска кристална сол - може да закупите и онлайн от нашия магазин ТУК

Админ 23:35

В суровото кашу има голямо количество желязо.


Индийският фъстък или известната още като ядка кашу са изключително здравословна добавка към почти всеки хранителен режим. Учени са установили, че 60 гр. кашу седмично са от изключителна полза за сърдечносъдовата система. Според учените в Харвард ядките понижат тоталния холестерол и подобряват функциите на кръвоносните съдове.

Без значение сурово или печено кашу, 30 гр. предлагат около 160 калории идващи предимно от полезние наситени мазнини. Кашуто съдържа още мед - който е изключително полезно за функцията на нервната система, 30 г съдържат около 70% от Ориентировъчния дневен прием (ОДП) за мед, както за жени, така и за мъже. Спрямо друг полезен минерал – магнезия, те съдържат  25% от ОДП за жени и 20% от ОДП за мъже. Магнезият подпомага мускулната функция и подобрява енергийния баланс на тялото.
[ads-post]
Суровото кашу съдържа много повече желязо отколкото печеното. То е важно за добрата циркулация и виталност на кръвта, помагайки за дистрибуцията на кислород в тъканите.Желязото е необходимо за предотвратяване на мускулна слабост и обща отпадналост. 30 г сурово кашу съдържа 1,9 мг желязо – 11% от ОДП за жени и 24% от ОДП за мъже. При термичната обработка, количеството желязо намалява до 1,2-1,3 мг в печените ядки.

Селенът е друг минерал, който е по-концентриран в суровите ядки. 30 г сурови ядки съдържат 5,6 мкг селен – 10% от ОДП и за двата пола. Печените са значително по-бедни – същият грамаж съдържа едва 3,3 мкг. Селенът е мощен антиоксидант, който поддържа оптималната кондиция на ДНК и клетъчните мембрани, предпазвайки ги от увреждане. Дефицитът на селен в организма се свързва с редица ракови заболявания.

Ядките могат да се консумират като здравословно и нискокалорично похапване между основните хранения, да се добавят смлени към салати или чрез накисване за 10-12 часа и последващо пасиране, да се добавят към леки супи и пюрета.

Ядки кашу на най-ниски цени може да закупите от нашия онлайн магазин www.Shop.Yadkite.com

Админ 16:00


Приемането на бадеми намалява глада, без да увеличава теглото, установи американско изследване, предаде БГНЕС.

Учени от университета Пардю в щата Индиана откриха, че консумирането на 43 грама печени, леко подсолени бадеми всеки ден намалява глада на доброволците, увеличава нивата им на витамин Е и приема на "добри" мазнини, без да води до трупане на килограми.

Това означава порция от 30 бадема. Изследователите провели 4-седмично проучване на последиците от консумацията на бадеми върху теглото и апетита. В изследването участвали 137 възрастни с повишен риск от диабет от втори тип.

Участниците били разделени на пет групи – контролна група, която избягвала всякакви ядки и семена, група, която приемала 43 грама бадеми на закуска и една, която приемала ядките на обяд. Имало и група, която консумирала бадемите сутрин и друга, която ги приемала следобед.

Доброволците не спазвали никакви други правила освен да следват обичайните си навици за хранене и физическа дейност. Резултатите показали, че макар те да приемали около 250 калории на ден под формата на бадеми, те като цяло не приемали допълнителни калории.
[ads-post]
"Изследването показва, че бадемите са добър вариант за междинно хранене, особено за тези, които се тревожат за теглото си", заяви ръководителят на проучването д-р Ричард Матис, професор по диетология в университета Пардю. "В това изследване участниците компенсираха допълнителните калории на бадемите, така че дневният им прием на енергия не се увеличи. Те съобщаваха за намален глад и желание за последващо хранене, особено когато бадемите били консумирани като междинно хранене, а не по време на ядене", допълни той.

Преди време беше установено, че бадемите увеличават усещането за ситост както при хората с нормално тегло, така и при хората, страдащи от затлъстяване. Това се дължи на мононенаситените мазнини, протеини и фибри, съдържащи се в бадемите. Предишни изследвания установиха още, че бадемите намаляват опасността от рак на черния дроб заради съдържанието си на витамин Е. Наличието на този витамин в ядките предпазва и от сърдечни заболявания и нарушаване на зрението в напреднала възраст.

Read more: http://health.actualno.com/Bademite-otslabvat-chuvstvoto-za-glad--news_4088.html#ixzz2jfopNdFj

Админ 17:20
Има продукти, които, според експертите, помагат не само да подобрите формата си, но също така и да се отървете от някои здравни проблеми.


Такива полезни свойства имат някои ядки. Уникален по полезност безспорно е бадемът.

Той не само ви позволява да запазите фигурата си идеална, но също така подобрява общото здраве. Бадемите могат да помогнат за намаляване на нивото на вредния холестерол в организма и да снижат риска от сърдечно-съдови заболявания, категорични са британски учини.

Сред редица проучвания се оказва, че 28 грама бадеми съдържат еднакво количество антиоксиданти.
[ads-post]
Почти толкова е количеството на антиоксиданти в 300 грама броколи или чаша зелен или черен чай. Шепа ядки (около 23 броя) предоставя на организма полезни мазнини, витамин Е, калий, магнезий и желязо, а съдържа само 160 калории.

Фибрите в бадемите са значително повече в сравнение с останалите ядки и семена. Допринасят за доброто храносмилане.

Всички хранителни вещества в състава на бадемите безспорно ги превръщат в здравословна храна номер едно сред останалите ядки.

Бадеми онлайн може да закупите от нашия онлайн магазин за ядки и сушени плодове www.Shop.Yadkite.com

Админ 22:17


Замисляли ли сте се някога върху факта, че в някои от най-вкусните храни, които консумираме, има нещо шантаво? Да, корнишоните са много полезни и богати на витамини, но киселите краставички са това, към което посягаме, ако искаме да си направим бомбастична руска салата. Бялото зеле е скучна храна за вегетарианци, но киселото зеле, особено в комбинация със сочни свински ребърца, пълни устата със слюнка. Сиренето е пълно с калций, но ако е синьо и с чаша вино, гарантира несравнимо по-знаменателно кулинарно усещане.

Това, което прави всички тези храни по-добри, е невидимият за просто око, но неуморим труд на милиони бактерии и гъби. Именно тези полезни микроби трансформират захарта и протеините на суровите съставки в нещо съвсем различно, създавайки в процеса нови, по-комплексни и богати вкусове.

Днес историческите факти доказват, че хората „зарязяват” нарочно храната си с микроорганизми от хилядолетия. В началото, разбира се, това е ставало случайно, но с времето използването им е превърнато буквално в наука.
На микробиохимично ниво полезната работа, която вършат различните бактерии и дрожди, се заключава най-общо в следното: молекулите на много от хранителните съставки на продуктите, които приемаме – протеини, въглехидрати, мазнини, са твърде големи. В резултат те почти не оказват въздействие върху вкусовите или обонятелните ни рецептори.
Това, което правят микробите, които добавяме към храната си, е да разграждат тези молекули на по-малки съставки – амино- и мастни киселини, захари и други, които придават несравним вкус и мирис на продуктите.

В резултат днес приготвянето на изненадващо много от най-традиционните храни, които ядем, е немислимо без използване на сложен комплекс от „кулинарни” микроорганизми. Ето някои от най-популярните измежду тях.

Penicillium roqueforti


Безспорно едни от най-популярните бактерии, които неслучайно са наречени на името на хранителния продукт, който създават. На този пеницилинов щам дължим деликатеса, известен като „синьо сирене”, и макар той да носи името на известната марка Рокфор, същия вид бактерии ще откриете и в сортове като горгонзола, Стилтън, датско синьо и други.
Производителите на сирене добавят бактериите към млякото, а за да осигурят нужния за възпроизводството им кислород, перфорират готовите пити със специални дълги шила.





Специфичната синя плесен, която придава характерния аромат и пикантен вкус на сиренето, прораства в тези отвори и именно тези минитунелчета образуват тънките „вени” на всеки резен Рокфор.
Друг популярен сорт зряло сирене – Камамбер, също е заслуга на специфичен тип бактерии - Penicillium camemberti, които пък образуват уникалната бяла плесен, типична за този вид продукти.




Saccharomyces cerevisiae

[ads-post]
Питали ли сте се някога защо британският ейл е толкова различен от белгийската бира? И защо всеки различен сорт пиво има характерен вкус? Това е, защото видът дрожди, известен като Saccharomyces cerevisiae (или по-просто казано - бирена мая), включва безброй различни щамове, всеки от които придава уникален вкус на подквасената с него ечемичена смес.





Разбира се, приложението на дрождите в кулинарията излиза далеч извън пивоварния бизнес. Всъщност много учени твърдят, че от всички полезни микроорганизми семейството на Saccharomycetaceae (закваски) исторически е оказало най-голямо влияние върху тънкото изкуство на приготвяне на храна и напитки – бира, вино, боза, квас.


Botrytis cinerea


Известни като „благородна плесен”, този вид гъби правят гроздовите зърна да изглеждат загнили и привидно похабени. В действителност обаче Botrytis cinerea ги дехидратира, повишавайки тяхната захарност. Резултатът са едни от най-скъпите и ароматни вина, които ще намерите на пазара и за които ценителите са готови да се разделят със скандални суми.


Lactobacillales


Човек може да си устрои цял пикник с продукти, произведени с помощта на така наречените лактобактерии. Някои от най-популярните храни, които дължим на това голямо семейство, са киселите краставици, маслините, сиренето, някои видове салами, заквасеният хляб, шоколадът, кафето и разбира се, нашето родно кисело мляко.





Интересна особеност на семейството Lactobacillales е, че те не само провокират процеса на ферментация, водещ до производството на млечна киселина. Те също така предпазват храните ни от проникването на не толкова полезни бактерии и микроорганизми, които биха могли да ни разболеят. Тъй като Lactobacillales предпочитат силно солена, бедна на кислород среда, там, където те са в изобилие, почти не могат да оцелеят други видове микроби.
Ние наричаме този процес „консервиране”, а за Lactobacillales той е просто „родно място”.


Staphylococcus


Сигурно вече се чудите какво търсят в този списък бактерии като стафилококите – микроорганизми с лошата слава на причинители на хранителни отравяния, абсцеси и други неприятни инфекции. Не всички стафилококови шамове обаче са толкова зли. Представители на това семейство бактерии всъщност са отговорни за специфичния „маслен” вкус на някои сирена (като Чедър например).







Други пък придават характерния пикантен вкус на различни видове салами и някои консервирани месни храни.


Aspergillus oryzae


Макар и да съществуват известни спорове по въпроса, учените смятат, че това е може би един от най-отдавна „опитомените” видове микроби. Именно те са „отговорни” за две от най-класическите и популярни, чисто японски храни - саке и мисо.




Разбира се, и двете са свързани с процеса на ферментация на ориз и соя - култури, които се отглеждат масово в Страната на изгряващото слънце от дълбока древност.

Автор: Драгомир Дончев Списание: Hicomm

Админ 14:57
Бразилският орех вирее в амазонските гори и не може да бъде открит никъде другаде. Ядките му са големи, богати на протеини, мазнини и други полезни хранителни вещества и много вкусни.

Бразилските орехови дървета са едни от най-високите в тропическите гори. Достигат до 50 метра височина и живеят до 500 – 700 години. Зрелите дървета дават до 300 плодни шушулки на сезон, като една шушулка тежи до 2,5 кг и има до 15 ядки. В миналото те са били основната храна на местните хора.

Бразилските орехи са с високо съдържание на калории, витамини, антиоксиданти и минерали. 100 гр от този тип ядки осигуряват около 656 калории. Богати са на мононенаситени мастни киселини, които помагат за понижаването на „лошия” холестерол и повишаването на добрия. Изследванията показват, че храните с високи стойности на мононенаситени мастни киселини (каквито са тези в средиземноморската диета), предотвратяват коронарна болест на сърцето и инсулт. Причината е в това, че се грижат за здравословния профил на липидите в кръвта.
[ads-post]
Високото съдържание на селен също е причина бразилският орех да се нарежда между най-полезните ядки. 100 гр осигуряват около 1917 мкг селен, т.е. те са най-добрият естествен източник на този минерал. Необходимата дневна доза за един човек е 100 мг. Селенът намалява стреса, полезен е за щитовидната жлеза и спомага за предотвратяването на сърдечно-съдови заболявания.

В допълнение към селена бразилският орех има и много добри нива на мед, магнезий, манган, калий, калций, желязо, фосфор и цинк. Медта помага за предотвратяване на анемия и костна слабост (остеопороза). Манганът е важен за заздравяването на хрущялните тъкани. Калцият също има съществено значение за здравите кости и доброто разивитие на скелетната структура.

Ако страдате от цьолиакия бразилският орех е една от храните, които можете да консумирате, защото в него няма глутен.

Маслото от бразилски орех има много приложения в традиционната медицина и терапевтичния масаж. То е с бистър жълт цвят, с приятен, сладък вкус и мирис. Успокоява кожата и я предпазва от изсушаване. Ако четете внимателно етикетите на козметичните продукти, често ще го срещнете като съставка.

Звучи ви невъзможно една ядка да има толкова много полезни свойства? Включете бразилския орех в менюто си и се убедете сами.

Админ 17:30

За много хора рожков е непозната култура. Думата “рожков” е произлиза от арабската дума “kharrub”, което означава “бобови шушулки”.

Рожков е вечнозелено растение от семейство Бобови, характерно за средиземноморския регион. Заражда се е Северна Африка и Испания, но е широко разпространено и в Южна Америка, Австралия, Индия и Южна Африка. Тези дървета растат безпроблемно при всякакви климатични условия.

Устойчиви са на суша и бедна почва. В периодите на голям глад, средиземноморските селяни се изхранват с тях. Дървета започват да плододават чак след шестата си година, а след дванайстата могат да дават до 50 кг плод на година. Удивителното е, че ражда до 100 години.


Ядливата част на рожковите дървета са шушулките. В миналото те са били важен източник на захар, преди масовото разпространение на захарното цвекло и захарната тръстика.

Рожковите са много ценени, тъй като съдържат витамини A, B, B1, B2, B3, B6, D. В какаото има по-малко съдържание на магнезий и калций. В рожков има три пъти по-голяма концентрация на тези ценни минерали, но не само.

В него има още висока концентрация на желязо, калий, никел, хром, манган и около 8% протеини. За сравнение обаче, рожков има само 60% от калориите на какаото.


От друга страна рожков са много богати на фибри и пектин, като поддържат ниско съдържание на натрий.

Поради изброените си качества рожков често се използват като алтернатива на шоколада. Те обаче са много по-здравословни, тъй като не съдържат теобромин, кофеин или фенилетиламин – съставки, които ще намерите във всеки шоколад. Именно те причиняват мигрена и алергични реакции при някои хора и са токсични за кучета и котки.
[ads-post]
Вкусът на рожковите е естествен, мек и сладък. Те са перфектен избор за хора, които не обичат шоколад или са алергични към него. Рожкови на прах са чудесен заместител на какаото на прах във всяка рецепта.

Отделно от изброените си витаминозни и вкусови предимства, консумацията на рожков в комбинация с топло мляко, малко мед и ванилия действа успокоително на нервите. За сравнение, на някои хора пиенето на мляко с какао преди лягане действа стимулиращо и енергизиращо, дори раздразнително.

Освен като подсладител, от рожков се прави и сок, а семената му се използват в козметиката. Ако замените така популярното какао с рожков, бъдете сигурни, че ще добавите нещо вкусно и полезно към ежедневното си меню.

info: gotvach.bg

Админ 19:56

Нови изследвания показват, че консумирането на ядки по време на бременност и кърмене не е вредно за майката и бебето. Експерти препоръчват да се ядат по 50 г. седмично от така наречените благородни ядкови плодове – лешници, бадеми и кашу. Те ще допринесат за здравословното хранене на майката и зареждане на бебето с минерали и витамини.

Учените доскоро твърдяха, че не трябва да се консумират ядки по време на бременност, тъй като плодът може да бъде изложен на пряк контакт с алергени и детето да развие алергии и астма. Експерти от Агенцията за стандарт на храните (Food Standards Agency) във Великобритания са установили, че няма доказателства за пряка връзка между яденето на ядкови плодове и появата на алергични реакции при децата. Дори напротив.

Агенцията и РИОКОЗ препоръчват бременните жени и кърмачките да се придържат към здравословното балансирано хранене. Инспекторатът съветва кърмачките да повишат консумацията на белтъчни храни като яйца, риба, ядки и млечни продукти (http://www.riokoz-vt.com/kyrmene.htm). Освен това богатството на микроелементи прави ядките необходима храна за укрепване на костите и зъбите. А при вегетарианците, те са източник на незаменими протеини и задължително трябва да фигурират в храната.
[ads-post]
Най-полезните ядки за бременните и кърмещи жени са бадемите и кашуто. Те имат високо съдържание на магнезий (над 80% от препоръчаната дневна доза), който е важен за развитието на скелета. Той подпомага правилното функциониране на мускулите и нервите.

Друг основен елемент е фолиевата киселина, която е необходима за развитието на невроналната тръба на плода. Освен това, тя отговаря за растежа и размножаването на клетките, както и за увеличаването на червените кръвни телца.

Ядките са богати на протеини, които са важни за формирането на нова тъкан при бебето и майката, и спомагат за производството на мляко при кърменето.

Полезните качества и свойства на ядките са изключително многообразни. Единствено могат да бъдат опасни, ако се съхраняват неправилно. Те трябва да бъдат държани на прохладно и сухо място. Опаковката им не трябва да допуска проникването на светлина, тъй като тя спомага за гранясването на ядките и появата на афлатоксини.

MARI THEMES

n
Предоставено от Blogger.