Ползите от стафидите за здравето ни включват освобождаване от запек, ацидоза, анемия, повишена температура и полова слабост. Стафидите също помагат при увеличаване на теглото, грижа за очите, дентална хигиена и превенция и здравина на костите.

Стане ли въпрос за сушени плодове стафидите са незаменими. Тези златни, зелени или черни на цвят деликатеси са любими на почти всеки, особено на децата. Стафидите се използват широко в кулинарията по цял свят (особено в десерти), закуски, а също и като храна за планинари, преселници и др.

Стафидите са получени чрез изсушаване на гроздето (зелено или черно), на слънце или в сушилни, и приличат по-скоро на златни, зелени или черни скъпоценни камъни. Всъщност има нещо вярно в това заради ползите от стафидите за здравето ни и хранителните им стойности.

Нека погледнем какво ги прави толкова ярки:

Запек:

При поглъщане стафидите се подуват като влакното, което се съдържа в тях в изсушена форма, абсорбира вода. Това помага да се облекчи запека.

Повишаване на теглото:

Стафидите, както и всички сухи плодове, са много добри при покачване на телесната маса, тъй като са пълни с фруктоза и глюкоза, а също така зареждат с много енергия – именно това прави стафидите идеална част от диетата на атлети или бодибилдъри, които се нуждаят от много енергия или тези, които искат да покачат своето тегло, без натрупване на холестерол. Наблюдава се допълнително покачване поради наличието на много витамини, аминокиселини и минерали (като селениум, фосфор и други), което спомага при поглъщането на други храни и протеини.

Ацидоза:

Ацидозата е състояние на повишена киселинност на кръвта (известна също като токсичност на кръвта) или на газове в дихателната система. Това е много вредно за организма, тъй като може да доведе до редица проблеми като циреи, кожни заболявания и увреждане на вътрешните органи, артрит, подагра, бъбречни камъни, косопад, сърдечни заболявания, тумори и дори рак. Стафидите са добър източник на калий и магнезий (две от най-популярните съставки с антиацидни качества, които се намират главно в природата), които са много ефективни при намаляване на киселинността. Те предотвратяват ацидозата именно чрез неутрализиране на киселините.

Анемия:

Стафидите съдържат значително количество желязо, което пряко помага при лечение на анемия. Съдържат много от елементите на витамин В комплекс, които са от съществено значение за образуването на кръвта. Медът в стафидите също помага за образуването на червените кръвни клетки.

Треска:

Фенолните фитокомпоненти, добре познати заради техните противобактерийни, антибиотични и противовъзпалителни свойства, са представени в изобилие и помагат при треска, като се преборват с вирусни и бактериални инфекции.

Полова слабост:

[ads-post]
Стафидите са известни със стимулирането на либидото и предизвикване на възбуда, главно поради наличието на една аминокиселина, наречена аргинин, която се използва при лечение на проблеми с ерекцията. Често срещана практика в Индия е да се направи напитка за младоженците от мляко, варено със стафиди, и щипка шафран. Препоръчва се хората, които страдат от полова слабост, да консумират редовно стафиди, като чрез тях човек получава много енергия.

Здравето на костите:

Белият калций, който е главна съставна част на костите, се намира в стафидите и е един от най-добрите източници на бор, микроелемент, който е нужен на организма, за да се заздравят костите и да се усвои калция. Борът е особено полезен за предотвратяване на остеопорозата, предизвикана от менопаузата при жените, както помага и за костите, и ставите.

Грижа за очите:

Стафидите съдържат полифенолни фитокомпоненти, които имат свойствата на антиоксидант, които са много добри за очите, като ги защитават от вреди, причинени от свободните радикали (оксиданти), като дегенерация на макулата, свързани с възрастовото отслабване на зрението, катаракта (перде) и т.н. В допълнение стафидите съдържат витамин А, А-бета каротин и A-каротеноид, всички от които са от съществено значение за доброто здраве на очите ни.

Грижи за зъбите:

Oleanolic киселина, която се съдържа в стафидите, играе решаваща роля в защитата на зъбите срещу кариеси, дупки, крехкост на зъбите и т.н. Чрез тази киселина ефикасно се предотвратява растежа на Streptococcus Mutans и Porphyromonas Gingivalis - две от бактериите, които са най-виновни за образуването на кариеси и други проблеми със зъбите. Чрез богатото наличие на калций се насърчава доброто здраве и се предотвратяват счупвания или изпилване на зъбите и емайла и ги прави издръжливи. Още едно интересно нещо за стафидите е, че колкото по-дълго се придържат към вашите зъби, толкова по-добре, тъй като осигуряват продължителен контакт на Oleanolic киселината със зъбите и предотвратяват развитието на бактерии. А борът, присъстващ в стафидите, играе много важна роля при развитието на бактерии в устата и подпомага доброто здраве на костите и зъбите.

Други предимства:

Катехин, фенолен антиоксидант, е много ефективен при предотвратяване на тумори и рак на дебелото черво. Стафидите са също така изключително полезни за здравето на вашето сърце.

Диляна Христова - 1001 рецепти - http://www.1001recepti.com

Нахутът е познат по нашите земи още от времето на Елините. Днес го консумираме най-често печен натурално като мезе или изпържен под формата на фалафели. Много хора са почитатели на кафето от леблебия, което по вкус силно се доближава до класическата напитка, но не съдържа кофеин. Запалените кулинари пък приготвят от леблебията яхнии, каши и го влагат в гарнитури към месни блюда.

Леблебията известна у нас и като нахут (Cicer arietinum, Leguminosae) e едногодишно бобово растение, което произлиза от района на Мала Азия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Археологическите сведения сочат, че леблебията е била използвана за храна от йерихонците още преди 7500 години. Култивацията на нахута се случва преди 5000 години в средиземноморието, като в Индия го откриват едва хилядолетие по-късно.

Леблебията се радвала на широка популярност сред Елините, Римляните и Египтяните. Исторически нахутът заема важно място в кулинарните традиции на много държави по света в Северна Африка, Близкия Изток и около басейна на Средиземно море (Испания, южна Франция), а също и в Индия. Международното разпространение на бобовото растение е дело колкото на испанските и португалските търговци, толкова и на многобройните индийските имигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Днес нахутът е важна земеделска култура, произвеждана и изнасяна основно от Индия, Пакистан, Турция, Австралия, Ирани др..

Видове нахут

Има два основни вида леблебия: деси и кабули. Десетки сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и др.

• "Деси" дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран.


• "Кабули" дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Култвира се в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.

[ads-post]

Видове продукти от леблебия

• Печена леблебия - продава се и се консумира най-често като мезе.


• Фалафели - традиционно се предлагат в арабските закусвални за бърза храна.


• Варен консервиран нахут - ще го намерите на един ред с граха.


• Брашно от нахут - най-често се намира в диетичните магазини или големите супермаркети.


• Кафе от леблебия - безкофеинов заместител на кафето.


• Кълнове от леблебия - могат да се закупят в магазини за диетични хранителни стоки.

Хранителен състав на леблебията

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр. храна:

Продукт	вода в %	ккал	белт. /гр	мазн. /гр	смилаеми въгл. /гр	фитостероли./мг	захари/гр	фибри/гр
Суров зрял нахут	11.5%	364	19.3	6	43.3	35	10.7	17.4
Зрял нахут, варен, консервиран	70%	119	5	1.1	18.2	-	-	4.4
Зрял нахут, варен	60%	164	8.9	2.6	19.8	-	4.8	7.6
Брашно от леблебия	10%	387	22.4	6.7	47	39	10.9	10.8

Здравословни ползи

• Богати са на витамин В9;


• Съдържат високи порции от минералите: желязо, магнезий, фосфор и цинк, а също молибден, манган и мед.


• Имат нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3).

Здравословни рискове

Рисковете, свързани с консумация на леблебия са:

• Високо ниво на пурини. Пурините са естествени съединения характерни за растенята и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Последната е свързана с поява на подагра и отлагане на бъбречни камъни. По тази причина хората страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия.


• Алергични реакции;


• Протеиново отравяне след преяждане с печена леблебия (рядко срещано).

Как да изберем и съхраним леблебията?

Леблебията се продава сурова (внос от Турция), изпечена във вакумирани пликчета, сурова и изсушена или стерилизирана в буркани. Когато купувате сурова, разгледайте я добре за проядени участъци. Разчупете едно зърно и проверете за изгнили участъци в сърцевината. Съхранявайте в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Така можете да съхраните сушеният нахут за период от една година. Покълналата леблебия се разваля много бързо и е негодна за консумация, освен ако не е приготвена специално за целта по определена технология.

Проверявайте срока на годност на леблебията, която купувате в пликове или запечатани контейнери. Без значение дали купувате сурова сушена или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен.

Идеи за използване на нахута

• Варен: в салати, на пюре, на чорба, като гарнитура


• Печен: самостоятелно, в гарнитури


• Пържен: фалафели

С богатото си съдържание на калий и захари смокинята е добро лечебно средство срещу сърдечно-съдови заболявания, повишено кръвно налягане и отоци. Желязото и манганът действат срещу анемия, а пектинът има слабителни характеристики и затова смокинята може да се използва против запек. Антиоксидантите в храната неутрализират вредните вещества, които се появяват в резултат на химичните реакции в тялото или са приети отвън. По този начин предотвратяват разрушаването на клетките. Високото й съдържание на калций способства здравината на костите, ноктите и косата. Изсушените смокини имат много по-високо ниво на фенолово съдържание от другите плодове. Фенолът се използва заради характеристиките си на антисептик. В смокинята се съдържат мастни киселини oмега-3, oмега-6 и фитостерол, които са особено важни за редуциране на холестерола. Те са много полезни за сърцето, мозъка и нервната система.

Фъстъците, въпреки че повечето от нас не знаят, идват от бобовото семейството - точно като боба или граха, а не от семейството на ядките. Фъстъченото растение може да порасне около 30 до 50 см високо и произхожда от районите на Бразилия. Местните жители там ядeли фъстъците, като част от редовния си хранителен режим. По-късно тези ядки били разнасяни и търгувани чрез лодки, които отивали в Северна Америка и така намерили път към съвременния свят. Сега Индия, тропическа Африка и Китай са водещи страни в производството на фъстъци. Макар че има много разновидности на фъстъците, тези, които най често се срещат на пазара са от Вирджиния, Испания, Валенсия и Индия. Кръглият испански фъстък има богат вкус и обикновено се използва за печене. Фъстъците от Вирджиния са по-големи и продълговати по форма и обикновено се продават в шушулките, но са по-вкусни и по-ароматни. Фъстъците от Валенсия са с много ярка червена люспа и са малки на размер. Този сорт е много сладък и се продава най-вече печен. Най-често продаваните сортове са индийските, като повече от половината от тези фъстъци се използват за фъстъчено масло. Поради високото си съдържание на протеин, фъстъците се обработват в най-различни форми, включително масло, олио и брашно.



Ако си мислите, че фъстъците не са добър избор за здравословното хранене, си помислете отново! Положителните ползи, произтичащи от контролираното ядене на фъстъци всеки ден, може да допринесе значително за подобряване на Вашето здраве. Редовната консумация на фъстъци действително може да помогне да се предотвратят някои заболявания, като рак и да помогне за увеличаване на енергията.
Какви са ползите за здравето от фъстъците?
Солени, с шушулки, сурови, печени, пикантни, без шушулките, фъстъците са на разположение в различни форми. Фъстъците не само че имат добър вкус, но ​​носят  и многобройни ползи за здравето. Някои от тях са изброени по-долу:



Добър източник на мононенаситени мазнини – Фъстъците са много добър източник на мононенаситени мазнини, видът мазнини, който се използва в диетите за подобряване дейността на сърцето. Мононенаситените мазнини са "добри мазнини", тъй като намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания и намаляват нивата на "лошия" холестерол.
Добър източник на антиоксиданти - Последните изследвания показват, че фъстъците съдържат висока концентрация на съединение, наречено п-коурматична киселина.
Подобряват сърдечната дейност - Фъстъците съдържат редица хранителни вещества, за които е доказано, че подпомагат здравето на сърцето. Фъстъците са добър източник на витамин Е, ниацин, фолиева киселина, протеини и манган. В допълнение, те предоставят ресвератрол и фенолов антиоксидант, които се откриват в червеното грозде и червеното вино. Смята се, че ресвератролът допринася за намаляването на риска от сърдечни удари.



Подобряват стомашно-чревното състояние - Фъстъците осигуряват достатъчно фибри, за да заситят човек за дълго. Растителните влакна по-специално, спомагат за увеличаване и поддържане на добрите бактерии в червата, така че те да могат да свършат работата си - ефективно да разграждат храната, която приемате. Храненето с фъстъци само няколко пъти в седмицата може да предотврати образуването на камъни в жлъчката, и може да намали риска от рак на дебелото черво.
Добър източник на калций - Фъстъците съдържат малко количество калций и витамин D. Заедно тези две съставки подпомагат здравето на костите, а също и допринасят за здрави зъби. Проучванията показват, че хората, които поддържат здравословни нива на калций и витамин D преди тридесетгодишна възраст, са по-малко склонни към развитие на остеопения или остеопороза, на по-късни етапи от живота си.



Контролират диабета - При диабет тип 2 или проблеми с нивата на инсулин, фъстъците могат да помогнат. Със своя нисък гликемичен индекс, фъстъците помагат за регулиране на скоростта, с която захарните и инсулиновите нива се покачват, след като ядете сладко. Според скорошно проучване, консумирането на 25 грама фъстъци, пет или повече пъти в седмицата, е свързано с намаляване на рисковете, свързани с развитие на диабет тип 2 с до 27%.
Предпазват от Алцхаймер и други болести, свързани с когнитивния упадък - Наскоро публикувани изследвания показват, че редовната консумация на храни, богати на ниацин, каквито са фъстъците, предпазва от болестта на Алцхаймер и други подобни болести, свързани с когнитивните функции.



Подобряват концентрацията - Фъстъците има високо съдържание на биофлавоноиден ресвератрол. Смята се, че той води до подобряване на притока на кръв в мозъка с до 30%, като по този начин увеличава концентрацията и значително намалява риска от инсулт.



Както виждате, фъстъците притежават много ползи за здравето и са ценни за човешкия организъм. Не забравяйте обаче да ядете фъстъците умерено, тъй като високото съдържание на протеини в тях може да допринесе за увеличаване на теглото. Комбинирайте неосолени фъстъци с купа плодове или други смесени ядки. Така ще можете да се насладите на невероятния им вкус и множестото им полезни действия, без да се притеснявате за теглото си.

Широко известен факт е, че фъстъците са бобово растение, по-близко до фасула, нахута и граха, отколкото до лешниците и бадемите например. Добрата новина е, че имат далеч по-удачно и по-здравословно приложение от това да служат за силно осолено мезе. Суровите фъстъци са ключова съставка в редица салати, а фъстъченото масло е сред най-добрите приятели на сандвича.

Фъстъци (Arachis hypogaea, Legumonisae) най-често наричаме семената на едноименното многогодишно растение, за което се смята, че произлиза от земите на изток от Кордилерите в централната част на Южна Америка (Бразилия, Боливия, Уругвай, Парагвай). Най-старата запазена изкопна находка на древен фъстък е датирана на над 7600 години.

Смята се, че древните търговци са пренесли ценната култура първо в Азия, а от там пътят й поема на запад. Според мнозина историци фъстъците са пренесени в Западна Европа от португалските завоеватели, благодарение на контакта им с Ацтеките през 15 в, които използвали фъстъците като своя основна храна. Испанските и Португалските търговски флотилии, разпространяват бобовата култура из Африка и Океания.

Днес най-големите производители на фъстъци са Китай, Индия и Нигерия, чиято обединена продукция съставлява около 67,5 % от световния годишен добив на тази култура. Други мащабни производители са: САЩ, Индонезия, Мианмар, Аржентина, Виетнам, Судан и Чад.

Видове фъстъци

Има стотици видове фъстъци, групирани в няколко основни сорта:

• "Испански сортове"


• Група сортове "Рънер"


• Група сортове "Вирджиния"


• Група сортове "Валенсия"

Видове продукти от фъстъци

• Фъстъци - сурови, печени или пържени


• Фъстъчено масло


• Фъстъчено олио


• Фъстъчено брашно

Хранителен състав на фъстъците

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр. храна:

Продукт	вода в %	ккал	белт. /гр	мазн. /гр	смилаеми въгл. /гр	фитостероли./мг	захари/гр	фибри/гр
Фъстъци "Вирджиния", сурови	7%	563	25.2	48.8	8	-	4	8.5
Фъстъци "Испански сортове", сурови	6.5%	570	26.2	49.6	7.3	-	-	9.5
Фъстъци "Валенсия", сурови	4.5%	570	25.1	47.6	12.2	-	-	8.7
Фъстъци усреднено, печени в масло и сол	1.5%	600	28.0	52.5	6.9	-	4.2	9.4
Фъстъци  усреднено, сухо изпечени без сол	1.5%	585	23.7	49.7	12.7	-	4.2	8.0
Фъстъци усреднено, варени със сол	42%	318	13.5	22.0	12.4	-	2.47	8.8

Здравословни ползи

• Богати са на витамините от група "В", особено на В1, В3 и В9.


• Сурови са отличен източник на минералите желязо, фосфор и магнезии, както съдържат също калций и цинк.


• Фъстъците имат нисък гликемичен индекс (14) и много нисък коефициент на гликемично зареждане (1), което значи, че въглехидратите им се смилат до глюкоза много бавно, както и че е нужно да се консумира голямо количество от тях, за да се покачи нивото на инсулина. Това е добра новина за всички любители на НВД.


• Съдържат ресвератрол. Това е естествен растителен антибиотик, произвеждан от някои растения, за да се защитят от вредни гъбички и бактерии.

Здравословни рискове

• Малък процент от населението е свръх чувствително към консумацията на фъстъци. Фъстъците следва да се избягват от хора с установени алергии към бобови храни;


• Гранясалите фъстъчени масла могат да доведат до отравяне с афлатоксини.

Как да изберем и съхраним фъстъците?

[ads-post]
Фъстъците са силно податливи на разваляне благодарение на гъбичките Aspergillus flavus. Уви, в начална фаза това е незабележимо за човешкото око. По тази причина най-добре купувайте фъстъци в пликове с ясно установен произход. Не купувайте сурови фъстъци, които са в края на отбелязания на опаковката срок на годност, които имат частична обезцветеност или са потъмнели, имат следи от гранясване или мухлясване.

Суровите фъстъци се съхраняват на открито по-зле от изпечените, затова веднага след закупуване ги поставете в хладилник. Ако все още са в кадифената си обвивка, фъстъците могат да бъдат държани охладени за девет месеца, докато без нея издържат три пъти по-малко. Замразени може да се запазят до шест месеца.  Печените фъстъци може да се съхраняват на сухо и студено място, което не е достъпно за насекоми и гризачи. Стъклен буркан е подходящ за целта.

Идеи за използване на фъстъците

• Сурови: самостоятелно, в състава на салати;


• Печени: самостоятелно, като междинна закуска или като съставка в зеленчукови блюда;


• Варени или варени на пара: на пюре, в зеленчукови блюда (зеленчуци на фурна, яхния).

Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни киселини - линолеова киселина (OMEGA-6), алфа линолеова киселина (OMEGA-3), каротеноиди и фитостероли.Днес повече от 20 млн. души в Европа използват боровинката като антиоксидант.Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни киселини - линолеова киселина (OMEGA-6), алфа линолеова киселина (OMEGA-3), каротеноиди и фитостероли.Днес повече от 20 млн. души в Европа използват боровинката като антиоксидант.

Червени боровинки

Мощен биологичен заряд само в едно зрънце

Червената боровинка - вкусна и свежа съкровищница на витамин С и диетични фибри, "чистач" на лошия холестерол и стабилизатор на кръвното налягане, и може би следващата надежда в борбата с рака.

Червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.) е вечнозелен малък полухраст, висок до 40 см и с изправено стъбло.

Листата са елипсовидни, целокрайни, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени, с тъмни точици.

Цветовете са звънчевидни, бледорозови и са събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди.

Цъфти през първата половина на лятото. За лечебна цел се събират листата, които след изсушаване са овално елипсовидни.

Събират се преди или по време на цъфтенето. Растението е много издръжливо на ниски температури под -40 °C.

Храстът е разпространен по каменливи поляни и в иглолистни гори.

Състав и антиоксидантен капацитет на червената боровинка

Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни киселини - линолеова киселина (OMEGA-6), алфа линолеова киселина (OMEGA-3), каротеноиди и фитостероли.

Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, флавоноидните вещества кверцетин, хиперозид, изокверцетин, урзолова, хлорогенова и кафеена киселина, витамин С.

Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде.

Те са мощен антиоксидант - активността на витамин А ефективно неутрализира действието на свободните радикали. Притежават и антисептични свойства.

Днес повече от 20 млн. души в Европа използват боровинката като антиоксидант. Най-ефективният, съдържащ се в диви плодове - токотриенол, рядко срещана форма на витамин Е, беше открит в червената боровинка.

Този антиоксидант е 40-60 пъти по-ефективен от токоферол, най-често срещаната форма на витамин Е.

От всички натурални масла, това от червената боровинка съдържа най-голямо количество от въпросния антиоксидант.
[ads-post]
Забележителни са големите количества желязо, както и ниският гликемичен индекс.

Със своя капацитет за обезвреждане на кислородните радикали (Oxygen Radical Absorbance Capacity) и ORAC ниво от 9,584 единици за 100 гр, червената боровинка е в челните десет от 277-те най-консумирани храни в САЩ.

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр сурова храна:
>

Продукт	вода в %	ккал	белт. /гр	мазн. /гр	всичко въгл. /гр	фитостероли./мг	захари/гр	фибри/гр
Червена боровинка	86.5	49	0.4	0.2	12.7	-	8.5	4

Здравословни ползи от консумацията на червена боровинка

• От 2002 г. насам непрекъснато се проучва ролята на боровинковите полифеноли в превенцията на няколко вида рак.  Различни антоцианини, проантоцианидини, танини и фитохимикалите пеонидин и кверцетин редуцират риска от рак. Изследвания показват, че тези вещества инхибират метаболизма на раковите клетки in vitro. Те са с недостатъчно изучено действие върху човешкото здраве, вероятно в човешките клетки in vivo абсорбцията на тези вещества е по-малка и се елиминират бързо от кръвта, но опитите в лабораторни условия са доста обнадеждаващи;


• Миналата година се установи, че имат забележителна положителна роля при болестта на Алцхаймер и други невро-дегенеративни изменения, свързани със стареенето;


• Листата й се използват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и противовъзпалително средство. Танините имат антиадхезивни свойства срещу бактериите (възпрепятстват полепването и задържането им за стената на пикочния мехур и уретрата), с което предпазват от инфекции на уринарния тракт;


• Понижава холестерола и тоталното липидно ниво в кръвта, което от своя страна е свързано с благоприятни ефекти върху сърцето и кръвното налягане;


• Сокът от червени боровинки съдържа високомолекулния химичен компонент NDM (non-dializable material), който е способен да инхибира образуването на зъбни плаки от бактерията Streptococcus mutans, причинител на зъбния кариес.

Продукти от боровинки и съхранение:

По-голямата част от реколтата от червени боровинки се превръща в сок, сос или в захаросани сушени плодове.

Сокът от боровинки е неделима част от традиционния Ден на благодарността в Америка и Канада, както и от европейските зимни фестивали.

Пресните боровинки може да бъдат замразени в домашни условия и по този начин да се съхранят над девет месеца, като след това се използват директно, без размразяване.

Боровинковият сок, обикновено изкуствено подслаждан, за да се редуцира натуралният му тръпчив вкус, често се смесва с други плодови сокове в коктейли.

Сушените червени боровинки са идеални за добавка към мюсли, както и за приготвяне на сладкиши.

Нека да поканим още днес на трапезата си тези "дребосъци" - червените боровинки, за да се насладим на уникална свежест и да сме по-здрави всеки ден.

ЧЕРНИТЕ БОРОВИНКИ ПОМАГАТ ПРИ НАД 20 БОЛЕСТИ!

Са­мо по по­ло­вин ча­ша чер­ни бо­ро­вин­ки на ден да­ват не­ве­роя­тен то­нус на ор­га­низ­ма. Още по­ве­че че точно сега е сезонът на боровинките - през юли и ав­густ го­ри­те са пъл­ни с те­зи пло­до­ве.

Сред на­ро­да чер­ните бо­ро­вин­ки са по­пуля­рни бла­го­да­ре­ние на спо­соб­нос­тта им да по­добр­яват зре­ние­то, а съ­що и да по­ма­гат при ко­рем­ни бол­ки.
Уче­ни­те оба­че от­кри­ли още мно­го уди­ви­тел­ни свой­ства на те­зи гор­ски пло­до­ве. Та­ко­ва мощ­но про­ти­во­дей­ствие на ста­рее­не­то и бо­лес­ти­те, кое­то ока­зва чер­на­та бо­ро­вин­ка при ре­дов­на упо­тре­ба, ед­ва ли мо­же да се на­ме­ри при дру­ги­те пло­до­ве. Уче­ни­те би­ли по­ра­зе­ни от то­ва, че чер­на­та бо­ро­вин­ка мо­же с голям ус­пех да се из­пол­зва ка­то про­фи­лак­тич­но средс­тво про­тив бо­лес­тта на Ал­цхай­мер и бо­лес­тта на Пар­кин­сон. По­ви­ше­но­то съ­дър­жа­ние на ан­тиок­си­дан­ти подобрява ра­бо­та­та в те­зи части на глав­ния мо­зък, кои­то от­го­варят за ста­рее­не­то на нев­ро­ни­те. Фак­ти­чес­ки въз­рас­тни­те хо­ра, кои­то пос­тоя­нно упо­треб­ява­т чер­ни бо­ро­вин­ки и преп­ара­ти от тях, мо­гат да раз­чи­тат на та­ки­ва бър­зи дви­га­тел­ни реак­ции, как­то и мла­ди­те хо­ра. Ек­страк­тът от чер­ни бо­ро­вин­ки по­ма­га на ор­га­низ­ма да из­ра­бот­ва хор­мо­ни­те на рас­те­жа и от­го­варя за об­нов­ява­не клет­ки­те на на­ше­то тяло.

МАЛ­КИ­ТЕ ПЛОД­ЧЕ­ТА УС­ПЕШ­НО ЛЕ­КУ­ВАТ КА­ТА­РАК­ТА

Твърденията, че чер­на­та бо­ро­вин­ка зна­чи­тел­но по­добр­ява зре­ние­то, съв­сем не са преу­ве­ли­че­ни. Те­зи пло­до­ве са осо­бе­но по­лез­ни за хора, кои­то дъл­го напр­ягат зре­ние­то си и са при­ну­де­ни да се вглеж­дат в сум­рак и тъм­но. Шо­фьо­ри­те, лет­ци­те, хо­ра­та, ра­бо­те­щи на ком­пю­тър, трябва неп­ре­къс­на­то да прие­мат чер­ни бо­ро­вин­ки. То­зи чу­де­сен плод под­млад­ява ор­га­низ­ма, за­що­то го за­щи­та­ва от сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли - ед­ни от ос­нов­ни­те ви­нов­ни­ци за ста­рее­не­то. А сво­бод­ни ра­ди­ка­ли се об­ра­зу­ват и под въз­дей­ствие­то на ком­пю­тър­но­то из­лъч­ва­не. Уди­ви­тел­ни ре­зул­та­ти би­ли пос­тиг­на­ти с по­мощ­та на чер­ни бо­ро­вин­ки при ле­че­ние­то на та­ко­ва се­риоз­но за­бол­ява­не ка­то ка­та­рак­та. Чер­на­та бо­ро­вин­ка в съ­че­та­ние с ви­та­мин Е по­мог­на­ла да се спре прог­ре­си­ра­не­то на ка­та­рак­та­та при 97 на сто от хо­ра­та, уча­ства­ли във въп­рос­ния ек­спе­ри­мент.
Чер­на­та бо­ро­вин­ка по­добр­ява мик­роф­ло­ра­та в чер­ва­та и на­мал­ява ин­тен­зив­нос­тта на гни­лос­тни­те и фер­мен­та­тив­ни про­це­си, за­що­то по­ни­жа­ва ки­се­лин­нос­тта на сто­маш­ния сок. А то­ва от своя стра­на пре­мах­ва и ки­се­ли­ни­те.
Прес­ни пло­до­ве се из­пол­зват и при ле­че­ние на жлъч­но­ка­мен­на бо­лест, язва на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­тни­ка, а су­ше­ни бо­ро­вин­ки и спир­тна нас­той­ка от тях са не­за­ме­ни­ми при диа­рия.
Чер­на­та бо­ро­вин­ка ук­реп­ва кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, а то­ва зна­чи­тел­но удъ­лжа­ва жи­во­та. Не по-мал­ко по­ле­зен е то­зи плод и за прек­рат­ява­не рас­те­жа и раз­прос­тра­не­ние­то на ту­мо­ри­те. Тя е не­за­ме­ни­ма и при диа­бет.

Продукти:
1000 гр  брашно тип 500
300 мл  краве прясно мляко
300 гр  захар
8 бр.  яйца
200 гр  масло
100 гр  бадеми
1 пак.  мая
125 гр  стафиди
1 бр.  яйчен жълтък
1   лимонова кора

Приготвяне
1. 1/2 чаена чаша от брашното попарете с вряло мляко и бъркайте, докато се получи рядка кашица
2. Размийте маята с 1-2 супени лъжици топло мляко и 1 чаена лъжичка от захарта
3. Прибавете я постепенно с разбъркване към брашнената кашица
4. Затворете съда и оставете сместа да втаса
5. Изсипете останалото брашно в по-широка тава и направете в средата кладенче
6. Разбийте отделно жълтъците и отделно от белтъците ги излейте внимателно в кладенчето
7. Прибавяйте по малко и от млякото с маята, сипете солта и настърганата лимонова кора
8. Започнете да месите тесто (докато погълне всичкото брашно), като от време на време добавяте от омекналото масло
9. Започнат ли да излизат мехурчета, пуснете в тестото стафидите
10. Разделете тестото на 2 части - по-малка и по-голяма
11. По-малката оваляйте върху масата на дълъг "колан" и го поставете в кръг по края на намазаната с масло тава
[ads-post]
12. По-голямата част разделете на 5-6 топчета
13. Всяко едно оваляйте също като 'коланче' и навийте спираловидно
14. Подредете ги така, че в средата на тавата да остане малко място
15. Оставете козунака да втаса и го намажете отгоре с разбитото яйце
16. Набодете го с бадемите, а в средата поставете едно червено яйце
17. В началото печете на 220 °С, а към края - на 180 °С.

Традиционният турски десерт «Tavuk Gogsu» се приготвя от пилешки гърди,
но вие едва ли ще усетите това. Старателно смлените пилешки гърди се
подслаждат със смес от ориз, мляко, захар, брашно и масло, след което
обилно се поръсват с канела и бадеми. По време на Османската империя са
поднасяли това ястие под формата на пудинг (като десерт) на султана в
турския дворец Топкапъ

Месото което се използва трябва да е много прясно, най-добре се получавало с току що заколен петел. Месото се разделя на  финни малки частици или се пасира.

Необходими м-ли за приготвяне:

• Брашно от ориз 1 кафена чаша


• Брашно - 1 кафена чаша


• Нишесте - 1 кафена чаша


• Захар - 1 кафена чаша


• 1л. прясно мляко


• 1 пакет ванилия


• пил. месо / гърди /  около 200 - 300 гр.


•  Пожелание може да добавите и аптекарска дъвка / damla sakiz / за да се получи по хубава смес.

Приготвяне:

Смесваме оризовото брашно, брашното и нишестето в малка купа, добавяме поетапно вода докато се получи каша като боза. Добавяйте водата малко - по малко. След като се е получила кашата, я изсипваме бавно в предваритено подготвена тенджера с млякото. Изсипването трявва да става много бавно и с постоянно бъркане. След като се е разбъркало всичко добре - изкл. котлона (получила се е отново каша) взимаме няколко черпака от нея и заливаме месото и го бъркаме до получаването на каша, след което го изсипваме в тенжерата.Добавяме захарта и ванилията и бъкаме добре / всичко това все още се случва на изкл. котлон/ Пускаме отново котлона на не много висока степен и бъркаме, бъркането трябва да е равномерно с малко повече натискане, бъркането продължава до тогава докато сместа вземе да се сгъстява. Трябва да стане смес като пудинг
[ads-post]
Десерта трябва да разлеете веднага в порционни или в голяма тава - понеже се сгъстява много бързо. Ако ще го слагате в тава за предпочитане е да използвате уенска - дебелината която трябва да покрие десерта е около 1см. - 1,5 см. Десерта трябва да престо около час и половина на стайна темперетура и после около 4 часа в хладилник.

Пожелание може да се нареже на порции и да се поръси с канела и ядки ;)

Бон Апети!

Добавяме и видео за да ви стане по прегледно ;)

Шоколадът е повече от храна – той е наслада, удоволствие, завладяваща магия.  Но употребата му има и негативни ефекти върху организма и мнозина се лишават от шоколадовата наслада поради здравословни причини и диети за отслабване или просто защото са водени от желанието да се хранят пълноценно и здравословно, като избягват излишните мазнини, подсладителите, кофеина и консервантите.
За всички тях има добра новина  - рожковът е  натурален заместител на шоколада с висока хранителна стойност и какаов аромат,  с помощта на който могат да се избегнат всички негативни ефекти от консумацията на какао и шоколад.