Админ 15:58 ч.


Честата, но умерена консумация на кафе може да има благотворна роля в превенцията на депресивните състояния и сърдечносъдовите заболявани, показват публикувани наскоро проучвания.

Американски изследвания показват, че депресията представлява рисков фактор относно появата на сърдечносъдови заболявания, наред с тютюнопушенето, диабета и хипертонията. Близо 45% от станалите жертви на инфаркт страдат от депресия. Ако депресивното състояние на сърдечно болния пациент не се лекува през годината, която следва инфаркта, рискът от смъртност е четири пъти по-голям отколкото при сърдечно болен, който не страда от депресия.

Тук идва и ролята на кафето

Според друго проучване, този път шотландско, направено сред 11 000 мъже и жени в продължение на 7 години, кафето има доста позитивно влияние върху предразположените към сърдечносъдови заболявания, за разлика от чая.

Дори и двете напитки да съдържат кофеин, изглежда, че комбинацията му с другите съставки в кафето е благотворна за здравето.

Освен това тонизиращата напитка е изключително ефикасна в борбата с депресивните настроения и последиците от тях (алкохолизъм, пристрастяване към тютюнопушенето, зависимост от наркотици и т.н.).

4 чаши дневно

Ежедневната и умерена консумация на кафе – чисто, с мляко, захар или сметана – се оказва добро средство за поддържане не само на тонуса, но и на здравословното състояние. Освен за превенция на сърдечносъдови заболявания кафето намалява и вероятността за заболяване от рак на дебелото черво, от Паркинсон и образуване на камъни в бъбреците.

Изпитото през деня кафе стимулира концентрацията и повишава вниманието, благодарение на кофеина, но освен това действа положително на настроението заради съдържащите се в течността естествени антиоксиданти.

Ако процесът на печене на кафето е бил извършен правилно, производните вещества от хининовата киселина влияят върху нервните клетки, блокирайки болезненото желание за алкохол или наркотици, повишават самочувствието и премахват склонността към депресия.
[ads-post]
Все пак необходимо е да се знае, че препоръчителната максимална доза на ден е 3 или 4 чаши, или еквивалента на 400-500 милиграма. Всяка една от чашите трябва да се пие през минимум 2 часа след предишната.

Ограничения

Колкото и положителни качества да притежава кафето, с него в никакъв случай не бива да се прекалява, ако не и напълно да престане да се употребява, от хората, страдащи от стомашни заболявания – колити, гастрити, язви.

Консумацията на тонизиращата течност не е препоръчителна и за жени в менопаузата. Кафето и другите напитки, съдържащи кофеин, допринасят за развитието на остеопорозата (увреждане на скелета, което се характеризира с намалена костна маса: “остеон”- кост, “порос” – дупки), за намаляване на съдържанието на калций в организма, увеличавайки риска от фрактури.

Прекомерната консумация на кафе (8 и повече чаши на ден) увеличава също така опасността от загуба на плода при бременните жени, като рискът е 3 пъти по-голям в сравнение с бъдещите майки, които въобще не пият кафе. 
Източник: Tialoto.bg

Админ 9:18 ч.
Черницата /бубонката/ заема важно място във фитотерапията. Освен сочните плодове се използват и пъпките, листата, кората и корените. Доказано е, че ако сърдечно болните в продължение на месец изяждат всеки ден по 300-400 г. черници, разделени на 3-4 приема, работата на сърцето и трудоспособността значително се подобряват, усилва се потентността. Плодовете на бялата черница /белите бубонки/ подобряват зрението.
Зрелите имат разхлабващо действие и се препоръчват при запек, а недоузрелите - затягащо и се препоръчват при стомашно разстройство Сокът и екстрактът от плодовете на двата вида черница имат антисептично действие. С тях се прави гаргара при афти в устната кухина и възпалено гърло.

Листата на черницата /бубонките/ се използват при леки форми на диабет. Берат се в началото на лятото и се сушат на сянка. Съдържащият се в тях витамин В2 спомага за задържането на гликозата в тъканите.

Пъпките на черницата се берат през зимата и в ранна пролет. От изсушените пъпки се приготвя отвара при затлъстяване и сърдечно-съдови смущения.

От кората на черничевото дърво става мехлем, с който се мажат порезни рани, драскотини, леки изгаряния. Приготвя се от стрита на прах кора, разбъркана със зехтин в съотношение 1:30.

Кората на корените от черница се използва за приготвяне на отвара за регулиране на нередовна и оскъдна менструация.

ОТВАРА ОТ ЧЕРНИЦА - Една-две чаени лъжички нарязани листа или кора от корени се заливат с 250 мл. кипяща вода. Прецедената течност се пие на глътки през целия ден.
[ads-post]
ЗАПАРКА ОТ ЧЕРНИЦА - Две супени лъжици листа се заливат с 400 мл. кипяща вода и захлупени киснат 1 час. Прецедената запарка се изпива на 4 пъти преди хранене.

От черницата се приготвя още сироп и ароматно вино.

СИРОП ОТ ЧЕРНИЦА /БУБОНКА/ - Изцеждат се 1 кг. плодове, прибавя се 1 кг. захар . Бърка се до стопяване на захарта и се наливат в сухи бутилки, които се запечатват добре.

ВИНО ОТ ЧЕРНИЦА - 1 кг. плод и 1 кг. захар се заливат с 3 литра вода и се оставят в покрит с марля съд 15-20 дни, като често се разбъркват. Течността се прецежда през марля и се налива в дамаджана, където престоява около 20 дни, за да ферментира отново. Прецежда се през двойна марля и се налива в сухи бутилки, които се запечатват добре.

ЧЕРНИЦА 

Админ 10:30 ч.
http://thumbs.dreamstime.com/thumblarge_477/1265978082ag02hs.jpg

Локум е сладкарско изделие, направено от нишесте и подсладена със захар вода. В повечето случаи локумът се ароматизира с розова вода или с лимон. Някои рецепти препоръчват слагането на орехи, фъстъци, шам фъстък, лешници и други. Обикновено е нарязан във формата на кубчета, които, за да не се слепят, се отделят едно от друго с пудра захар или кокосови стърготини. Най-големите майстори на локум в България са майсторите от град Ябланица. Ябланишкият локум е всепризнат на цялата територия на България.
Въпреки че локумът е познат в цял свят, той е особено разпространен в българската, турската, албанската, босненската, гръцката, кипърската и румънската кухни.
http://cdn.coolinarika.net/image/rahat-lokum-86bd4ceb78ad30a95d80d2cc5e219603_view_l.jpg?v=0


История на локума


Локумът е едно от най-старите сладки изделия в света. За него трябва да сме благодарни на кулинарните майстори в Османската империя. Някъде през 15 век султанът поръчал на придворния готвач-сладкар да забърка нечувано досега сладко изкушение, за да угоди на жените от харема си. След дълги опити готвачът получил захаросаното изкушение локум, като смесил захарен сироп, различни аромати и ядки. Легенди за локума има доста, като съществуването му се споменава още през 12 век, когато Ричард Лъвското сърце поръчал богата трапеза за своята сватба. Сред месата, плодовете и деликатесите на масата имало и локум.
Една друга славянска легенда пък разказва как смел момък успял да откупи своята любима през 14 век, която била предвидена за харема на султана. Юнакът поднесъл на султана локум и си върнал жената. Още една история от 17 век пък обвързва локума с младия сладкар Бекир Ефенди, който успял с изобретателност да омилостиви лошия нрав на султана, като му приготвил нетрадиционното тогава лакомство.
През 18 век локумът успял да покори и сърцата на английските аристократи, като се вписал в тяхната изконна чаена церемония. По време на обичайното пиене на следобеден чай благородниците в Англия обичали да си похапват локум.
Локумът се приготвя от нишесте и подсладена със захар вода. Често се ароматизира с розова вода, с ванилия или с лимон. В различните видове локум могат да се сложат на орехи, фъстъци, шамфъстък, лешници, кокосови стърготини и други. Несравним с никое друго сладко изкушение локумът обикновено се предлага нарязан на малки парчета, покрити с пудра захар или кокос.
За родина на локума може да се приеме Балканския полуостров и затова той е най-разпространен в местните кухни. Има голямо разнообразие от локуми - Локум Класик, Локум Цветен (с бергамот), Локум Сметана, Локум Мента, Локум медовина, Локум с ядки и всякакви плодови вкусове.
Турците имат една стара поговорка: „Яж сладко и говори сладко.” От Турция сладкото понятийно съчетание рахат локум е символ на безметежно задоволство или безгранично удоволствие, както всъщност може и да се преведе самата дума рахат. До края на 18 век, когато започва производството на захар, локумът се е подслаждал с мед и гроздова меласа. След 18 век и мощното нахлуване на захарта, Турция се възражда в нова ера в производството на традиционния сладкиш.
Твърди се, че великият Пикасо ежедневно похапвал локум, за да подобри своята концентрация и да ръководи лесно и правилно даровитата си ръка. Наполеон и Уинстън Чърчил пък били страстни любители на локума с шам-фъстък.

Избор и съхранение на локум


Локумът може да се открие във всеки магазин. Този продукт е широко залегнал в нашата кухня, което го прави лесно откриваем. Купувайте локум, който се намира в плътно затворени кутии. Локумът се съхранява в сухи и чисти помещения, най-добре затворен в подходяща кутия, за да не изсъхва.
Рецепти за локум
Сам по себе си локумът е завършен сладкарски шедьовър, но освен това той е и отлична притурка към различни други сладкарски изделия. С него се приготвят вкусни баници с локум, различни дребни сладки или кифлички, торти и кексове, макарони на фурна или пък мъфини, баклава или щрудел с локум и др. Една традиционна рецепта за приготвяне на локум е:
брашно - 5 с.л. царевично
http://ukazatel.bg/admsys/img_data/prods/4050_0.jpg
[ads-post]

вода - 1/2 ч.ч. студена + 1/2 ч.ч. гореща
захар - 2 ч.ч.
сок - 1/2 ч.ч. портокалов
розова вода - 1 ч.л., може и лимонов сок
ядки - 2 ч.ч. по избор
захар - пудра
Приготвяне на локум:
Разтворете царевичното брашно в студена вода. Сложете да заврат горещата вода, захарта и портокаловия сок. Прибавете към тях брашното и оставете да къкри 15 минути. През това време често разбърквайте. Когато свалите сместа от котлона, прибавете розовата вода или лимоновия сок. Изсипете и ядките, объркайте и така приготвената смес изсипете в намаслена форма. Оставете да се охлади напълно и нарежете локума на хапки с нож, потопен във вряла вода. Оваляйте всяко парче локум в пудра захар.
Най-обикновената рецепта за локум може да се приготви от смесването и разбъркването на 750 г захар, 1 и 1/2 л вода, 150 г нишесте и сок от 1/2 лимон. Изстиналият локум се реже на парчета и се овалва в пудра захар или натрошени ядки по желание.

Ползи от локума


Твърди се, че локумът притежава терапевтичен и лековит ефект. Смята се, че помага при хипертония и повишено съдържание на холестерол в ораганизма на човек. Локумът е хранителен продукт с високо съдържание на глюкоза, откъдето идва и положителното му въздействие. Глюкозата поддържа функциите на сърцето и подобрява работата на главния мозък, но освен това помага за бързо възстановяване на енергията и съпротивителните сили на организма. Локумът отдавна има славата на мощен афродизиак.

Вреди от локума


Въпреки дългата си история, локумът заема челните места за вредни храни, редом с чипса и газираните напитки. Много често вкусът и мирисът му се получават чрез използването на много вредни Е-та в него.

Админ 10:11 ч.
Фурмите – храна, лакомство или лекарство?


Едва ли ще се намери човек, който да не опитвал фурми. Но за нас фурмите са лакомство, деликатес. Но за тропическите държави са си извоювали името „хляб на пустинята“. Фурмите са удивителен плод, в много страни им приписват свойството да укрепват здравето и да удължават живота. Говори се, че в Китай има столетници, чиято основна храна са фурмите. Във всеки случай те са много полезен продукт и много диетолози ги препоръчват за употреба вместо сладките неща от магазините. Освен това, фурмите от древни времена са известни със лечебните си качества. Широко се използват в борбата с различни онкологични заболявания, туберкулоза, всякакви тумори, инфекциозни и други заболявания.
Смята се, че сушените фурми действат благоприятно върху мозъка, увеличавайки производителността му с 20%, че и повече.

Фурмите са едни от най- древните плодове, отглеждани от човека. Те и сега заемат важно място в храната на много страни по света, благодарение на превъзходния си вкус и уникални хранителни качества. Дивите фурми се използвали от предците на съвременните араби още от преди 5 до 7 хиляди години. В Израел са успели да поникнат седем финикови палми, чиито семена са били намерени в археологически разкопки с две хилядна давност. Тази разновидност от финикови палми се отличавала с особени целебни свойства, но е била изчезнала отпреди 500 години.
Изображения на фурми се срещат в стенописите на египетските гробници, в древния Вавилон от тях са приготвяли дори вино и оцет. Сушените или пресни фурми, богати на минерални вещества и захари, са основното в храната на бедуините. Арабският войн, приготвяйки се за поход, задължително вземал със себе си, за поддържане на издръжливостта и мускулната сила, 2 чувала фурми, завързани от двете страни на седлото. Най-много финикови палми растат в арабските страни. Световен лидер в производството и продажбата на фурми е Саудитска Арабия. Към най-големите производители и доставчици на фурми се отнасят също Алжир, Бахрейн, Египет, Ирак, Йемен, Либия, Мароко, Обединените Арабски Емирства, Оман, Судан, Сирия, Тунис. Финиковите палми били пренесени и по други части на света и сега растат в САЩ (Калифорния), Мексико, Австралия, ЮАР и други страни. Сортовете фурми са толкова много, че дори специалистите трудно се оправят.
В плодовете на финиковите палми се съдържат много желязо, магнезий, фосфор, минерални соли, витамини от групата А и В, незаменими аминокиселини, протеини и др. Учените смятат, че 10 фурми на ден са достатъчни за осигуряването на дневната потребност на човека от магнезий, мед, сяра, половината потребност от желязо, четвърт от нуждите от калций. Някои диетолози твърдят, че една фурма и чаша мляко могат да подсигурят минималната потребност на човека от хранителни вещества. 23 вида аминокиселини, съдържащи се във фурмите липсват в повечето други плодове. В сушената фурми се съдържат 60-65% захар, което е най-високия процент в сравнение с всички останали плодове. Основно това са глюкоза и фруктоза, а тяхната употреба няма отрицателни последствия за човешкия организъм в сравнение със захарозата.
Според своите хранителни, диетични и лечебни качества, фурмите се приравняват със житните култури. Фурмите са полезни за възрастните, децата и бременните. Пресни плодове се добавят в много блюда – плодови салати, кифлички, домашни сладки и торти. От фурмите се изработва фиников мед, захар, фиников сок с алкохолно съдържание, от сърцевината на дървото се добива палмово брашно. Пресните фурми се съхраняват в хладилник. Финиковата захар е много по-полезна за организма, отколкото захарта, получена от тръстика или цвекло. Ако накиснем фурми за известно време в горещо мляко, вкусът им ще се подобри, а с пълнеж от масло, орехи, бадеми или гъст крем ще се повиши съдържанието на протеини, необходими за човешкия организъм.
Арабите правят от фурмите паста, която може да се съхранява цялогодишно. Също могат да се приготвят компоти, мюсли, кремове и всякакви сладкарски изделия, която са великолепни изделия. Фурмите могат да бъдат смилани на брашно, да се получава фиников мед. След ферментация от тях може да се получи приятна напитка. Също е важно да се знае, че фурмите въобще не съдържат холестерол. Полезни са също за храносмилането, защото имат очистващо действие. Препоръчвани са при чревни разтройства. Сушените фурми имат лепкава повърхност, по която могат да полепнат нечистотии и бактерии, затова не трябва да престояват дълго време на открито, а преди употреба трябва да се измиват.
От древни времена фурмите са били известни със своите лечебни свойства. Смятало се е, че плодовете на финиковите палми дават сила, издръжливост, удължават продължителността на живота, усилват мъжката потенция. Укрепват сърцето, черния дроб и бъбреците; спомагат за развитието на полезни бактерии в червата; поддържат киселинния баланс на организма и хранят кръвта; способстват за развитието на коренните мозъчни окончания; усилват способността на организма да се противопоставя на различни инфекции, в това число и вирусни. Фурмите са полезни също при анемия и хипертония, при болни бели дробове успокояват кашлицата и спомагат за извеждане на течността, извънредно много са полезни за дейността на мозъка. Хранителните фибри, съдържащи се във фурмите намалят риска от ракови заболявания.
[ads-post]
Заради високото съдържание на калий, лекарите препоръчват фурмите при сърдечно-съдови заболявания. При сърдечна недостатъчност, фурмите стимулират дейността на сърцето, служат като тонизиращо и укрепващо средство, възстановяват силите след продължително заболяване. Помагат също при парализа на лицевия нерв, при преумора и физическа умора, при захарен диабет. Отвара от фурми с ориз помага при дистрофия. Особено са полезни за бременните, по време на раждане и при кърменето на бебето. Облекчават раждането, спомагат за започването на отделяне на кърма. Препоръчват ги вместо рафинирани (фабрични) сладки неща та тези, които спазват диета и се стараят да поддържат теглото си в норма.
Яжте фурми, не боледувайте и се радвайте на сладкия живот!

Админ 10:10 ч.
Фурмите са вкусни и сладки, но за разлика от повечето сладки изкушения, са и изключително полезни. Благодарение на богатото съдържание на аминокиселини, въглехидрати, витамини и минерали, фурмите са много подходящи за активно спортуващи.фурми - сладки, но полезни

Фурмите са плодовете на финиковата палма, която расте предимно в сухите тропически и субтропически области на Африка и Азия. Имат овална форма, дълга и тясна семка (костилка). Месестата им част е много сладка. Докато не узреят, цветът им е зелен, узреят ли, става жълт, златисто кафяв, черен или махагоново червен, в зависимост от сорта.

Фурми – хранителни и здравословни качества
фурми - сладки, но полезниСушените фурми са доста калорични (100 г сушени фурми съдържат 270 ккал), но предимно заради високото съдържание на плодова захар - глюкоза, фруктоза и цукроза – 55-70%. Мазнините са около 0,2-0,5%, белтъците 1-2,5%, 15% соли и минерали – мед, желязо, магнезий, цинк, манган, калий, фосфор, алуминий, кадмий, кобалт, сяра, бор и други. Три до четири фурми покриват дневната доза от желязо.

Фурмите съдържат 23 вида различни аминокиселини, които липсват в ябълките, портокалите, бананите, витамините А, А1, С, В1, В2, В6, ниацин, рибофлавин, пантотенова киселина, които помагат на усвояването на въглехидратите, регулират нивото на глюкозата в кръвта и съдържанието на мастни киселини и пектин. Нямат холестерол.

Фурмите съдържат флуор, който защитава зъбите от кариес, селен – елемент, който намалява риска от ракови заболявания, укрепва имунната система и намалява риска от сърдечни заболявания.
[ads-post]
Как да изберем и съхраним фурмите?
Избирайте закръглени и меки фурми с гладка и лъскава кожа. Избягвайте много набръчкани плодове или такива със захарни кристали по повърхността.
Съхранявайте пресните фурми до две седмици в найлонов плик в хладилник. Сушените фурми могат да се съхраняват в херметически затворена кутия на стайна температура на хладно и сухо място до 6 месеца, а в хладилник – до 1 година.

фурми - сладки, но полезни

Как да консумираме фурми?
Фурмите се консумират пресни, сушени или варени. В пресен вид се срещат рядко, защото разпространените видове много бързо изсъхват. В арабските страни, където фурмите и до ден днешен са една от основните храни от тях се приготвят разнообразни ястия. В Африка и в Близкия Изток от фурмите пекат хляб. От сока на пресни фурми се приготвя “мед”, а костилките се използват за приготвянето на заместител на кафето. Може да ги добавяте към зърнените закуски (топли или студени).

25.10.2011/Биляна Божилова

Админ 10:08 ч.


Сушените плодове, макар и използвани още от най-древни времена, като че ли и до днес все още не са получили заслуженото им място на трапезата ни. А те са изключително полезни - съдържат балансирано количество минерали и витамини, както и полезни въглехидрати (глюкоза и фруктоза), благодарение на които не водят до напълняване. Затова сушените плодове могат спокойно да се използват както за разтоварващ ден, така и за строга ограничаваща диета.

В изсушените плодове се съдържа също много разтворима целулоза (пектини), която нормализира процеса на преработване на храната. Целулозата поема вредните продукти от обмяната на веществата и ги извежда от организма. Едновременно с тях се извеждат и излишъците от холестерола – факт, който е изключително важен за профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, особено на атеросклерозата.

Специалистите препоръчват всеки ден да се употребяват не по-малко от 25-35 г целулоза, а диетолозите смятат за балансирано това хранене, при което за една година човек изяжда не по-малко от 2 кг сушени плодове.

Ако искате да залъжете глада, сдъвчете внимателно 2-3 сушени кайсии или сливи. Освен че ще залъжат апетита, те удължават чувството за ситост и предпазват от вечерно преяждане. И най-важното - ще ви спасят от висококалоричната торта или любимите шоколадови бонбони.

Затова - носете със себе си сушени плодове и ги яжте винаги когато ви се прииска да хапнете нещо вкусно. В тях няма мазнини, а калоричността варира от 200 до 300 калории/100 грама.

Всеки от сушените плодове си има своите достойнства:

Сушени кайсии

Прекрасен източник на калций, магнезий, желязо, фосфор и особено на калий, който регулира водно-солевия баланс в организма, понижава кръвното налягане, осигурява нормалната дейност на сърдечно-съдовата система. Той балансира усвояването на натрий от тялото и спомага за извеждането на излишъците от сол (ако това не стане, организмът започва да задържа вода и клетките се издуват).

Сушените кайсии са ценна храна за страдащите от хипертония или хронични възпалителни заболявания на бъбреците, съпроводени с отоци и повишено отделяне на калий от организма.

Жълтият цвят на изсушените кайсии се обяснява с високото съдържание на пигмента каротин (провитамин А). В червата и черния дроб каротинът се превръща в активна форма на витамин А (ретинол), който влияе положително на кожата, зрението и производството на кръв.

Не е нужно да избирате най-добре изглеждащите кайсии – често техният перфектен вид се дължи на използвани при сушенето химикали и растително масло. По-добре си купувайте сивите на цвят и средно твърди плодове.
[ads-post]
Фурми

Те съдържат много въглехидрати – до 70% и затова повишават работоспособността и засилват концентрацията, отлично възстановяват силите при умствени и физически натоварвания, влияят благоприятно на мозъчната дейност.

Ако искате да концентрирате вниманието си и да възстановите запасите си от енергия, изяждайте дневно по 5-6 фурми. Те съдържат още калий, който също помага за по-доброто функциониране на мозъка.

Освен това във фурмите има много желязо, което способства за обогатяването на кръвта с кислород и за активизиране на клетъчното дишане.

Смокини

Те са питателни, богати на целулоза, минерални соли и витамини (група В, С, каротин).

В народната медицина сушените смокини се използват като противовъзпалително средство, смята се, че имат смекчаващо и отхрачващо въздействие и успешно се прилагат при суха кашлица, ангина, бронхит и хрипкав глас.

Сушените смокини са прекрасно помощно средство срещу настинка. Залейте с 1 чаша мляко 1 с.л. нарязани на ситно смокини и ги сварете на умерен огън. Леко ги охладете, добавете 2 ч.л. масло, а след това разбийте с миксер получената смес. Най-добре е топлата напитка да се пие преди сън.

Стафиди

Богати са на магнезий, бор и манган, които възпрепятстват появата на остеопороза, защото при недостиг на тези минерали се нарушава усвояването на калций от организма.

По данни на Световната здравна организация, сред неинфекциозните заболявания остеопорозата заема четвърто място след сърдечно-съдовите патологии.

Сушени сини сливи

Благодарение на високото съдържание на хранителни влакна и органични киселини те подпомагат функционирането на червата и предпазват от запек. В народната медицина конфитюрът от сини сливи се препоръчва при проблеми с перисталтиката. Лесен начин да приготвите малко количество е като смелите 100 г смокини и сини сливи, заедно с един лист алое, а накрая добавите 100 г мед.

Вечер преди сън приемайте по 1 с. л. конфитюр, разредена с 1/2 чаша топла преварена вода в качеството на профилактика, а в качеството на лечебно средство - 3 пъти дневно след хранене. Слабителното трябва да се съхранява в хладилник в стъклен буркан.

Сушените плодове се използват не само за компот. Можете да ги добавяте в чая, мюслито и изварата, в супите, салатите, сосовете. От тях става и апетитна плънка за баница. Ястията със сушени плодове са не по-малко вкусни и засищащи отколкото тези с макаронените изделия.(а)

Админ 10:02 ч.

Снимка за Сушени плодове

Сушените плодове са едно истинско съкровище в света на храните, което често подценяваме или забравяме. Забележително вкусна и полезна храна, богата на прости захари – предимно фруктоза и глюкоза, те са високо калорични и дават много енергия. Щадящите технологии за сушене на плодовете запазват витамините и минералите значително по-добре, отколкото всеки метод на консервиране, а заедно с това намаляват водното съдържание – сушените плодове имат до четири-пет пъти по-голяма концентрация на витамини и минерали в сравнение с пресните.
Да се удължи вкусът на лятото или просто да се съхранят за няколко месеца излишъците от плодове – хората са го правели по инстинкт винаги. Влагата в плодовете се изпарява от слънцето и въздуха, което спира развитието на микроорганизми, предизвикващи гниене и развала - не е било трудно да стигнат до това прозрение по пътя на случайностите и опита и най-древните човешки общности.
Поради сладостта им, добрите хранителни и здравословни качества, великолепния им вкус и привлекателни форми и цветове сушените плодове от незапомнени времена са символ на изобилие и просперитет. Достатъчно е да си припомним ролята на ошафа и на стафидите в ритуалната трапеза за Бъдни вечер в нашата източноправославна традиция.
Най-древното споменаване на сушените плодове е в месопотамски плочки с клинопис, които съдържат вероятно най-старите записани рецепти, открити от археолозите. Във всички древни средиземноморски цивилизации те са част от кулинарните традиции и неизменно присъствие на богатите пиршества. В средновековна Европа също стават важна съставка в менюто особено на по-заможните и на аристократите, които похапват различни тарти с плънка от телешко със сини сливи и фурми, солена риба, приготвена със смокини и стафиди и патица с костилкови плодове. Големите пълнени пити съдържат смес от говеждо и кокоше месо, яйца, фурми, сини сливи и стафиди, щедро овкусени с подправки. В Армения, Турция и всички страни от Близкия Изток и Магреба, където културата на сушените плодове е особено силна, готвят агнешкото със сини сливи, кайсии, бадеми, мед и подправки, а пилешкото – със сини сливи, дюли, фурми или стафиди.

Включването на плодове като сушени сливи, кайсии, стафиди, а и много други, в ястия с месо и дивеч – добавя изключителен характер и благородство на вкуса. Сладкият вкус не бива да взема надмощие, а да придава дълбочина и нежност на месото – просто тайната е в точния баланс на съставките и подправките. Доста хора се мръщят при мисълта за телешко или агнешко със сушени сини сливи например, но няма разумен човек, който да не хареса подобно ястие, ако е приготвено фино и майсторски. Мароканският тажин от агнешко със сини сливи, е сред най-апетитните гозби от богата кухня на Магреба.

Свежите плодове са несъмнено превъзходна храна, но те са сезонни и определено не е за препоръчване да ядем череши или пъпеши през януари – със сигурност те са изминали хиляди километри, за да стигнат до нас, от което пък следва, че са брани недобре узрели и са третирани с химикали за удължаване на годността им.Затова сушените плодове са един прекрасен начин да заменим липсващите свежи сезонни и местни плодове.

В правилно изсушените плодове балансът на витамини и микроелементи - калций, желязо, калий, натрий и магнезий, е направо уникален. Специалистите твърдят, че ако човек хапва всеки ден около 150 грама коктейл от сушени плодове - сини сливи, смокини, кайсии, стафиди или резени ябълка, круши, ананас, пъпеши... завинаги би забравил за всякакви проблеми със стомашно-чревния тракт. А също и че само в пет средноголеми сушени кайсии се съдържа цялата дневна доза желязо, необходима, за да се поддържа нивото на хемоглобина и калция – факт, който в особено голяма степен засяга хората със заседнал начин на живот.

Сушените плодове са богати на лесноусвоима фруктоза, която отговаря на потребностите от сладко, и не носи вреда. И още едно тяхно предимство - те са леки, не заемат място и са изключително добър избор за храна на планинари и спортисти.

Една идея за общата йерархия на плодовете според съдържанието им на антиоксиданти дава проучването на екип от щатския университет на Тъфтс, фокусирано върху способността им да поемат свободните радикали, без плодовете да се делят на пресни и сушени. Ето началото на списъка: сушени сливи, стафиди, боровинки, ягоди, малини, сини сливи, портокали, грозде, череши. По някаква причина обаче това проучване не включва смокините, а техният сушен вариант, според публикация в Journal of American Nutrition дори измества сините сливи от първото място.

Без съмнение по чисто практически съображения по-дребните плодове, които могат да се сушат цели или разполовени, са се превърнали в звезди на групата. Друга причина можем да търсим във факта че „класическата петорка” се състои от най-типичните плодове за земите около Каспийско море, Близкия изток и Северна Африка, където най-мощно се е наложила тяхната култура. Въпреки това сушените ябълки, круши, дюли, череши, вишни, горски и екзотични плодове също имат свое важно място в кулинарията и също могат да се похвалят с чудесен вкус, куп полезни качества и възможности в кухнята.

Класическата петорка:

Стафиди
Те са идеален заместител на захарта при здравословни режими и диети, още повече че освен витамини и други микроелементи, съдържат много бор, който предотвратява развитието на остеопороза, тъй като при липсата му се нарушава усвояването на калций от организма. Заедно с фурмите те имат най-висока концентрация на захари (67 г/100 г сушен плод).

А тъй като при стафидите сладостта е балансирана от киселините в гроздето, те са вечната звезда сред сушените плодове и са незаменими за сладкарството. За солената кухня също са извънредно любопитен компонент. На постни ястия като зелеви сармички, пълнени сушени чушки или други оризови рецепти те добавят характер и цялостност на вкуса, а различни терини или ястия с птиче месо стават по-нежни и благородни с шепа стафиди.
[ads-post]
Годишно в света се консумират над 750 000 тона стафиди. Две са основните технологии за сушене на стафиди - със или без предварително потапяне на гроздето в гореща вода или алкален разтвор и сушене на слънце или сушене в специални сушилни. Най-изгодно е – както икономически, така и здравословно – гроздето да се суши на слънце. В много страни стафиди се произвеждат чрез въздушно-слънчево изсушаване на гроздето в оранжерии с пластмасово покритие.
Смокини
Сушеният вариант на този божествен тропически и субтропически плод също е пълен с полезни вещества – смокините са между 3 и 4 пъти по-богати на калций от другите сушени плодове.Този древен плод се съчетава по забележително вкусен и интересен начин с прошуто, свинско, с патешки и гъши дроб, с всяко птиче месо, но също така и с по-меки сирена – една леко овлажнена за 15 мин. в хладка вода смокиня, напълнена със саламурено овче сирене или с рикота, маскарпоне, бри, камамбер или горгонзола, се превръща в богато на вкусове и контрасти междинно хапване или следястие. В сладкарството те също имат безброй приложения, като най-често служат за плънка на разнообразни тарти.
Фурми
Фурмите в сушен вид са с много висока хранителна стойност, заредена са с около 250 ккал на 100 г. Но са пълни не само със захари (предимно фруктоза и глюкоза), а и с ценни минерали като калий, калций, магнезий, фосфор и желязо, както и на витамини – най-вече А и В. За доста либийци няколко фурми с чаша мляко са напълно достатъчна вечеря, а по време на Рамадан, след цял ден въздържание, много мюсюлмани подсилват тялото си само с фурми или сироп от тях. Пустинните плодове са и идеална малка закуска за спортисти – не само осигуряват бърза енергия, а и многото магнезий в тях подпомага дейността на мускулите. Чудесен десерт сами по себе си, пълнените с бадемова паста фурми се превръщат в истински шедьовър на сладкия вкус. Не е за пренебрегване и върховната комбинация между фурми и по-ароматни сирена като горгонзола, отлежало пекорино или козе сирене.
Кайсии
Оранжевите „ушички”, както в някои езици наричат сушените кайсии, съдържат два пъти повече калий от смокините, стафидите и фурмите и са най-богати от цялата група на витамин А. От друга страна са най-бедни на захари и заедно със сините сливи са най-наситени на полезни влакнини, което ги превръща направо в златна храна.

Те са и сред най-вкусните и най-сговорчивите в готварството сушени плодове, а по мнение на много специалисти сушенето подчертава и дори подобрява вкуса им. Намират достойно и интересно място в безброй сладкиши и ястия от солената кухня – например в марокански тажини, северноиндийски кърита, ирански задушени, узбекски пилаф или южноафрикански сосове за барбекю. Особено приятно се съчетава вкусът им с пилешко, свинско и скумрия.
Сини сливи
Те държат първенството по съдържание на фибри, което ги прави най-ценни за храносмилането и перисталтиката. Първи са и по наличие на антиоксидантни полифеноли, тоест имат стойност и за профилактиката срещу образуване на ракови клетки, а са и полезни за здравето на костната система.
Може би именно сините сливи са най-типични и обичани в кулинарията по нашите земи. По местата, където растат на воля сливови дръвчета, а у нас това е най-вече по меките предбалкански баири, от векове сушат сливи и ги използват през зимата за празнични сладости, но и за доста постни и месни гозби. Съчетават се удивително добре с телешко, агнешко и дивеч, но и една постна яхния с праз и сини сливи може да бъде истински вдъхновяваща.

Сините сливи произхождат от земите около Каспийско море и готвенето с тях е най-характерно за азиатските страни, мароканската, афганската, арменската и гръцката кухня. За унгарците и австрийците обаче рецептите със сини сливи също са изконна част от националните им кухни. У нас телешко със сини сливи е ястие типично както за Варна и региона, така и за Видин, затова е трудно да се каже дали се е настанило в домашното ни меню чрез гърците, арменците, Австро-Унгария или пък през Турция.
Групата на останалите сушени плодове е обширна и трябва да се има предвид, че всички те са изключително полезна храна за човека, а също и благороден ингредиент в готвенето. Горските плодове – от боровинки и арония до малини, в своя изсушен вариант са претъпкани с антиоксиданти, а заради съвършения си баланс между сладък, кисел и тръпчив вкус отлично партнират на ястия с дивеч, патица или гъска. Добра компания за птичето месо, особено за патица, са и сушените вишни и череши. От известно време се появиха в диетичните и биомагазините новоизгрели звезди като извънредно полезните годжи бери от Китай.

Традиции и предупреждения

 

За жалост, дори когато става дума за толкова ценни природни продукти, трябва да се засегнат и някои сериозни проблеми. Да, сушените плодове са вкусна и полезна храна, но само ако са изсушени правилно, ако не са обработени с химикали и нямат добавена захар.

Хилядолетия наред плодовете са се изсушавали или на слънце, или от въздушното течение в специални проветриви постройки – сушилни, или във въздушни тунели. Днес все още се ползват традиционните методи, но големите фирми имат модерни инсталации за изсушаване, а на пазара вече се предлагат и домашни електрически уреди, които чудесно вършат тази работа.

На пазара е пълно с лъскави златисти стафиди, яркооранжеви сушени кайсии и суперсладки и месести червени боровинки. Само че при сушените плодове определено трябва да търсим „грозните патета”. Защото примамливият външен вид най-често е резултат от опушване на кайсиите и стафидите със серен диоксид, който подобрява цвета и удължава трайността им. Остатъчните количества от това вещество са минимални, но въпреки това лекарите не препоръчват употребата на така обработени продукти.
Сливите, кайсиите и стафидите понякога се сушат по ускорен метод в бензинови или газови пещи при висока температура и вкусът им придобива нюанс на бензин, повърхността им се напуква и полезните вещества в тях изчезват. Още един резултат на криворазбраната ни цивилизация е кисненето на сините сливи в долнопробно олио или обработката им с глицерин – целта е, разбира се, да придобият апетитно лъскава и мека външност.

Част от сушените плодове на пазара като червени боровинки, ананас, манго, папая, круши и други всъщност не са истински сушени плодове, а са захаросани и след това изсушени.

Хубавото е, че производителите вече не могат да крият състава на предлагания продукт, така че етикетите съдържат достоверни данни. А когато купуваме сушени плодове в насипно състояние, е добре да изискваме пълна информация за произхода и начина им на обработка, тъй като търговците са длъжни да я имат и предоставят. Ако пък се доверяваме на сетивата си, то не бива да забравяме: качествените и безопасни сушени плодове имат непривлекателен външен вид – те са тъмни и сбръчкани, но пълни с вкус и здраве.
от Веселина Маринова

Админ 9:26 ч.
Листата от рожков помагат в борбата с Listeria4.00 от 50 от общо 1 гласували.


Листата на това бобово дърво (Ceratonia siliqua), от незапомнени времена даващо на хората широко използван в хранително-вкусовата промишленост „здравословен” заместител на какаото, са богати на антибактериални вещества, които могат да преборят бактериите, причиняващи листериоза - опасна форма на хранително отравяне.
Според учени на Университета в Каляри (Италия), появата на нови бактериални щамове, показващи висока устойчивост към традиционните антибиотици, постоянно ни кара да търсим естествени вещества, които могат да помогнат да запазим контрола над разпространението на опасни бактерии, причиняващи сериозни заболявания и разваляне на храните. Специално внимание сега се отделя на бактерии като Listeria monocytogenes, отравяща продуктите и способна да предизвика истинска епидемия в много страни.
Дървото рожков, което се култивира от древногръцки времена, отдавна привлича особено внимание като потенциален източник на антимикробни агенти, но учените все нямаха време за него. Освен това, прахът, получен от сушените шушулки на дървото рожков, е популярен заместител на шоколада: той е без кофеин и теобромин (който прави шоколада токсичен за кучетата).
[ads-post]
Сега, учените съобщават, че метаноловият екстракт от листата на рожков потиска растежа на редица микроорганизми, най-интересните от които - най-опасната Listeria monocytogenes. Концентрацията на екстракта, който предизвиква ефекта на бактериостаза, в случая на Listeria, не е много висока - 28,12 мг/мл. Съставът на екстракта е определен с помощта на високоефективна течностна хроматография (HPLC), която показва наличие на галова киселина, епигалокатехин-3-галат, мирицитрин, изокверцетин, катехин, хлорогенова и ябълчна киселина. В случая, за всеки един от компонентите, взети поотделно, за да потиска растежа на бактериите L. monocytogenes, са необходими следните концентрации: мирицитрин и галова киселина - 450 мг/мл; епигалокатехин-3-галат и изокверцетин - 225 и 112,5 мг/мл, съответно.
Авторите обръщат внимание на това, че листата на зеления чай също са изключително богати на епигалокатехин галат, а за получаване на екстрат от това веществото не е задължително да се вземат листа от живо дърво.

Админ 9:23 ч.
Бадемите са познати както на здравословно хранещите се фитнес любители, така и на обичащите екзотичната кухня чревоугодници. Причината е в прекрасната и допълваща се двойнственост, която предлагат тези семена - прекрасен вкус и изобилие от качествен състав. Момент, семена ли написах? Бадемите не са ли ядки? Открийте сами!
Бадемът е семето или по-скоро основната част от плода, а не ядката на бадемовото дърво (Prunus amygdalus или още, Prunus dulcis, Rosaceae).
Смята се, че това растение е произлязло някъде от областите из Малайзия и Северна Африка.
Бадемите са ценени още от първите цивилизовани дни на човечеството. Споменати са дори в Стария завет на Библията.
Археолозите са намерили следи от култивация на бадеми, датирани от времето на Асирия и древна Персия, въпреки това засега за доказано се приема, че култивацията им е дело на елините (древните гърци).
В класическия латински римляните наричат бадемите "гръцка ядка".
Бадемовото дърво расте на височина между четири до десет метра, стволът му е около 30 см в диаметър.
Плодовете му приличат на мъхести сливи, но вместо сочна външна обвивка и малка ядка, тук имаме отсъствие на плодна тъкан и голяма твърда костилка, в която се намира ядливата част - зародишът, т.е. бадемът.
Названието "бадемова ядка" се е наложило от кулинарите и слабо запознатите търговци на бадеми през вековете.
Бадемовото дърво е чувствително на студ растение, което има нужда от топъл и мек климат, за да дава семена.
Средиземноморските условия са златната среда за бадемите, като същото важи и за Северна Африка, Испания, Австралия, Калифорния и др.

Разновидности на бадема


Има две базови разновидности на бадема:

  • Горчив бадем - това е див сорт, чиито представители съдържат същите отровни гликозиди (горчиви токсини) както и външната мъхеста обвивка при узряване на плода. Обикновено горчивите бадеми се използват за добив на масла и есенции, които се обработват по специална технология за премахване на токсините;

  • Сладък бадем - това е култивираният бадем, който има съвсем леко сладък привкус заради съдържанието си на захар.

Видове продукти от бадеми



  • бадемово масло;

  • бадемово олио;

  • бадемово брашно;

  • бадемови "ядки";

  • бадемова паста;

  • бадемова есенция.

Хранителен състав на бадемите


Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр сурова храна:
Продуктвода в %ккалбелт. /грмазн. /грвсичко въгл. /грхол./мгзахари/гр фибри/гр
Сурови сушени
небланширани бадеми
5.357821.350.619.704.811.8
Бланширани бадеми
(обелени чрез варене)
4.558121.950.619.90510.4
Сухо изпечени
бадеми, без сол
2.659722.152.819.304.911.8
Бадеми, печени
в мазнина със сол
2.860721.255.217.704.610.5
Бадемово масло
(натурално) без сол
1.06331559.121.20-3.7


  • богати са на витамините: В1, В2,  В9, изключително богат на витамин Е (240% над дневна норма);

  • богати са на минералите калций, желязо магнезий и цинк;

  • добър източник са на фибри;

  • мазнината на бадемите съдържа 86% ненаситени мастни киселини (65% мононенаситени : 21% полиненаситени) и едва 14% наситени мастни киселини;

Как да изберем и съхраним бадемите?


Ако имате възможност да купите бадеми, които все още имат твърди обвивки - изберете тях, те се запазват значително по-дълго от обелените.
Когато купувате сушени бадеми, предпочитайте онези, които имат кафявата си тънка кожа и са вакумирани или затворени в буркани/пакети. Насипно купувайте само печени бадеми.
Съхранявайте бадемите в херметично затворени съдове, без досег до влага и светлина.
И бадемите с черупки, и тези без (обелените) могат да бъдат замразени за период до една година, като необелените се запазват за това време дори и при температури малко над нулата.
Обелените сушени бадеми можете да съхранявате в хладилник за период до шест месеца.

Идеи за приготвяне на бадемите

[ads-post]
Сурови/сушени/печени:

  • добавка към овесени ядки и мюслита;

  • добавка към салати;

  • добавка към каши;

  • добавка към протеинови шейкове;

  • добавка към макарони (талятели);

  • част от гарнитура за риба и дивеч;

  • самостоятелно в малки порции между храненията.

Препоръчваме ви да опитате:

Идеи за по-здравословна кухня:

  • Ако предпочетете 100 гр сурови небланширани бадеми пред същото количество печени в сол и мазнина, ще си спестите поне 30 ккал и ще приемете повече ценни витамини!

Диетолозите съветват да подправяте салатите си с бадемово олио. Смята се, че то подпомага жлъчката да се освобождава от жлъчни камъчета.
Кулинарите препоръчват да комбинирате бадемите с маслини и моркови, когато гарнирате постни риби като риба тон, акула и др.
Използвани източници

  • wikipedia.org

  • whfoods.com


Админ 9:18 ч.

Рожков (Ceratonia siliqua) е вечнозелено растение от семейство Бобови, характерно за средиземноморския регион. Отглежда се заради ядливите си шушулки, които били важен източник на захар в миналото преди захарното цвекло и захарната тръстика да получат своето разпространение.
Изсушените неотворени шушулки могат да се ползват и за музикален перкусионен инструмент подобен на маракасите, като звукът се произвежда от бобчетата във вътрешността им при разтърсване.
Рожковият плод е също така богат на иноситол, който влияе позитивно на хора с инсулинова резистентност и поликистозни яйчници.

Рожков (Cercis siliquastrum)



Описание:
Представлява листопадно дърво или храст, високо около 15 м., с кръгла корона и стъбло, покрито с тънка черна кора, която с възрастта се напуква. Листата на  церциса/рожков са прости, със закръглено бъбрековидна форма и целокрайни, отгоре тъмнозелени, а отдолу сивкави, кожести и гладки. Цветовете са тъмнорозови до розово-виолетови, събрани в снопчета по около 5 цвята, безароматни, цъфтят за около месец. Характерно за рожков е каулифлорията - цветовете и по-късно плодовете са разположени направо върху по-старите клони и ствола на дървото. Смята се, че така те стават по-достъпни за опрашване. Плодът е плосък, червеникавокафяв, представлява бобова шушулка, дълга около 10 см и широка около 2 см. В нея са разположени от 8 до 10 елипсовидни, тъмнокафяви семена с твърда обвивка. През есента листата се обагрят в светложълто. Рожков е много бавнорастящо дърво. Живее до 100 години.

Разпространение:
Рожков е характерно дърво за средиземноморския регион - Средиземноморието и Югозападна Азия. Той е естествено разпространен в следните райони в България: Черноморско крайбрежие, Североизточна България и Стара Планина - от 0 до 500 метра надморска височина. Като декоративно растение се отглежда в дворове и градини в цялата страна. Цъфти рано през пролетта - април месец, преди появата на листата.

Използваема част:
Плодове и кора.

История и приложение:
- В древен Египет са смесвали шушулки на рожков с овесена каша, с мед и восък за лекарство срещу диария. Той бил включен в рецепти за изчистване на глисти и при лечение на инфекции на очите и слабо зрение.
- През I-ви век, Дискоридис пише, че рожков действа добре за облекчаване на болки в стомаха и нарушения в храносмилането.
- Рожков е бил известен и в ритуалите на раннохристиянската църква.
- Като брашно, билката придобила повече известност като заместител на шоколада, макар вкусовете им да не са напълно сходни.
- Рожков се е отглеждал в миналото заради ядливите си шушулки, които са важен източник на захар, преди разпространението на захарното цвекло и захарната тръстика.
- Изсушените неотворени шушулки могат да се ползват за музикален перкусионен инструмент подобен на маракасите. Звукът се произвежда от бобчетата във вътрешността им при разтърсване.

Съдържание:
захари (70%), инозитол, слузни вещества, флавоноиди, мазнини, скорбяла, протеини, витамини, танини.
[ads-post]
Действие:
Изглежда противоречиво, но рожков действа както срещу диария, така и като лаксатив (слабително), в зависимост от начина на приготвената билка - отварата от месестата част на плода се използва за изчистване и облекчаване на дразненето в червата, а кората, която е силен адстрингент (стягащо действие), се използва за лечение на диария.

Използва се като хранителна добавка при остри хранителни заболявания, диария, диспепсия, ентероколити, цьолиакия и спру (глутенова болест), както и при обичайното повръщане на бебетата или за кашлица с гадене.

Брашното от семената се използва в производство на хляб без глутен и се прилага  в борбата с повръщането по време на бременност, при цьолиакия и затлъстяване.

Плодът на рожков е също така богат на инозитол, който влияе позитивно на хора с инсулинова резистентност и поликистозни яйчници.

Брашното от рожков прилича много на какаоЩо е то рожков и защо е по-полезен от какаото


Брашното на рожков е перфектен заместител на какаото и шоколада Брашното от рожков се приготвя от шушулките на вечно зелено дърво, което е разпространено в Средиземноморкия регион.
Рожковът е характерна култура за Португалия, Испания, Сардиния и Сицилия. Тези дървета влизат в плододаване чак след шестата си година, а след дванайстата могат да дават до 50кг плод на година. Удивителното е, че може да продължи да ражда 100 години.

Рожковът е популярен подсладител. Шушулките му са били най-големият източник на захари, преди захарната тръстика и захарното цвекло да се разпространят повсеместно.
От рожков се прави даже и сок, а семената се използват в козметиката. Рожков на прах или на парченца се използват също както заместител на шоколада.
В какаото има много магнезий, докато в рожкова има много калций. Той съдържа около три пъти повече калций от какаото, а само 60% от калориите му.
Рожковът съдържа още витамин B1 като ягодит, повече витамин A от аспержите, витамин B2, калций, магнезий, калий и микроелементи желязо, мед, никел, манган и хром.
Известно е също, че рожковът помага при гадене, повръщане и стомашно разстройство.

Админ 8:56 ч.
Лешниците са сред най-любимите ядки на съвременния човек, само където ги обичаме обелени, здраво осолени и по възможност препечени. Освен като гарнитура на алкохола обаче, тези дървесни дарове имат и други приложения, от които всички с лекота можем да се възползваме. Научете къде може да добавите лешници!
ЛешнициПодобно на бадема и лешникът има богата история. Преди всичко лешници (ботанически) наричаме плодовете на дребното лешниково дърво Corylus avellana. То вирее във влажен и умерен климат. Смята се, че произлиза от Мала Азия, откъдето постепенно се разпространило по южното средиземноморие от Гърция към Италия и Франция, за да достигне Испания.
Историческите сведения за датирането на използването на лешници в храненето показват, че според китайски ръкописи още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Елините и древните Римляни консумирали лешници, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското име на лешниковия вид "Corylus" произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е дадено като отражение на формата на лешниковата черупка.

Сортове и разновидности на лешниците


Има над сто разновидности и сорта лешници. Определена част от тях са плодове на леската, която е определен вид на обикновения лешник. Съществува и група, обединена заради издадено образувание в долния край на черупката.

  • Обикновен лешник;

  • Цариградска леска (лешник) - най-едрият вид;

  • Клюнест американски лешник;

  • Клюнест азиатски лешник.

Видове продукти от лешници



  • лешниково масло;

  • лешниково олио;

  • лешниково брашно;

  • лешникови ядки;

  • лешникова есенция.

Хранителен състав на лешниците


Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр сурова храна:
Продуктвода в %ккалбелт. /грмазн. /грвсичко въгл. /грхол./мгзахари/гр фибри/гр
Сурови лешници или лески5.36281560.816.704.39.7
Сухо изпечени лешници
или лески,
без добавена сол
2.56491560.817.604.99.4
Бланширани лешници или
лески
5.862913.761.21703.511


  • богат е на витамините: В1, В6 и  В9;

  • богат е на минералите: магнезий, мед и калий;

  • добър източник на фибри;

  • 88% от мазнините на лешника са ненаситени.

Как да изберем и съхраним лешниците?

[ads-post]
Лешниците се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици: това е лош знак. Избирайте лешници във вакумирани опаковки, буркани или кутии. На тях винаги фигурира срок на годност и дата на пакетиране/производство.
Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка.
Необелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник за до четири месеца или да ги замразите за период от една година.

Идеи за приготвяне на лешници


Суров:

  • добавка към овесени ядки и мюслита;

  • добавка към салати;

  • добавка към каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови;

  • добавка към протеинови шейкове;

  • ефектна гарнитура към речна риба, раци и скариди;

  • самостоятелно в малки порции между храненията.

@ Препоръчваме ви да опитате:

  • Маслена салата от краставици, авокадо и лешници

Идеи за по-здравословна кухня:

  • изберете суровите лешници пред печените, за да запазите по-голяма част от мастните им киселини в ненаситена форма;

  • избягвайте осолени печени лешници, заради голямата доза натриева сол, която неусетно поглъщате с тях.

Диетолозите съветват да консумирате лешници поне веднъж седмично, заради богатия им коктейл от мастни киселини, които са ценни за редица метаболитни процеси.
Кулинарите препоръчват да печете лешниците на максимум 200 градуса Целзий, докато не добият лек кафеникав цвят. Раздробяването им след изпичане повишава ароматичността им.

ДО КОЛКО СА ПОЛЕЗНИ ЛЕШНИЦИТЕ




Ядките са доста калорични,но също толкова полезни.Вярно е,че от тях може да се напълнее,но може да бъдат използвани ефективно и по време на диета.Причината е в полезните съставки,които се съдаржат в тях.Те може да бъдат бъдат добро допълнение към дневното ви меню,особенно ако сте решили да започнете плодова диета.Ядките са идеален доставчик на белтъчини,протеини и ненаситни мастни кисилни  и по съдържание на не незаменими аминокисекини се доближават до белтъчния състав на млякото.Модерните изследвания показват,че ако се консумират умерено,може да сопринесат за подобряване на здравословното състояние на сърцето.

Лешниците са едни от най-вкусните чдкови плодове и най-усилено се препоръчват при анемий,както и  за възстановчване след тежки инфекций.

За тяхна родина се смята Мала Азия или по точно Кавказ.Днес основните производители  са:Турция,Италия и Франция.

Това е една от най-старите селскостопански култури ,която набавя на човешкия организъм висококачествен протеин в продължение на хиляди години.

Лешниците са богати още на въглехидрати,фибри,желязо,натрий,калий,калций,магнезий,фосфор,на микроелемнтите мед и цинк и на витамините В1, В2, В6,Е и С.

Лешниците са подходящи при лечение на болки в ставите и изключително полезни за дейноста на нервната система.Действат добре и при разширени вени,болки и тежест в краката.

Те имат значение за нормалното протичане на кръвосъсирването  и обмяната на въглехидратите и мазнините,а ценният и разнообразен химически състав ги превръща в съществен елемент на лечебното хранене.

Админ 8:22 ч.

Смокините нормализират работата на щитовидната жлеза, а така също предотвратяват развитието на ракови клетки, което се подтвърждава от последните научни изследвания. Съдържат ферменти, стимулиращи храносмилането. В народната медицина се използват с успех за извеждане на чревни паразити и лечение на бронхит.
Най-хубавите смокини се внасят от Турция. Те са жълти на цвят и са сладки като мед. Ако след изсушаването смокините не се обработят допълнително, скоро те също се покриват с изкристализирала захар. Смокините, които след изсушаването допълнително са обработвани на пара, за да омекнат, са с гладка, лъскава ципа.

Често се използват и като добавка на солени манджи с месо (особено пасват на шунка).
Сушените смокини никога не се мият. Ако са много изсъхнали, може да ги поставите за известно време на пара, за да се хидратират отново.

Админ 8:04 ч.


Искате да се вталите за 3 дни. Е, резултатите няма да са фрапантни, но може да се спасите от 2-3 излишни килограма, и то с вкусни ядки. Моментът е изключително подходящ точно за такъв хранителен режим, защото в момента текат Великденските пости, съобщава електронният сайт chudesa.net. А постът позволява ядките. Освен това те са много полезна храна, богата на витамини и пълна с енергия.

Ядките съдържат белтъчини, фолиева киселина, ниацин, витамини В 6 и Е, минерални вещества като цинк, селен, магнезий, фосфор, калий. Високата им енергийна стойност се дължи на мазнините, съдържащи се в тях. Оттук и широко разпространеното схващане, че са калорични. Но успокоителен е фактът, че съдържащите се мазнини в над 85% са ненаситени.
Ето какво предвижда диетата с ядки:
ПЪРВИ ДЕН
Закуска: Кафе или чай и един банан.
Обяд: Чай или сок, или вода; 50 г печено кашу, банан.
Вечеря: Чай или сок, или вода; 50 г орехи - сурови.
ВТОРИ ДЕН
Закуска: Кафе или чай, или вода; печена тиква.
Обяд: Кафе или чай, или вода; 50 г печени лешници, печена тиква.
Вечеря: Кафе или чай, или вода; печени ябълки, стафиди, 50 г орехи - сурови.
ТРЕТИ ДЕН
[ads-post]
Закуска: Кафе или чай, или вода; 50 г леблебия, може да се смели в прясно мляко.
Обяд: Кофичка плодово мляко, 50 г бразилски бадем.
Вечеря: печена тиква.
Още жреците в Древен Вавилон са забранявали на простолюдието да яде ядки, защото са се страхували от размирици (тъй като са силно енергийни). Актьорите пък от своя страна в Древна Елада са погълвали по няколко шепи ядки преди представление, за да се справят по-добре на сцената.

Админ 8:01 ч.

Кашу - полезно за мускулите и костите

Кашуто има високо съдържание на полезни мастни киселини и минерали като мед, магнезий, фосфор и желязо. В съчетание с калция, магнезият работи за поддържане на здрава мускулна и костна система, а желязото е важен елемент от хемоглобина, влизащ в състава на еритроцитите.

Мононенаситените мазнини спомагат за намаляване високите нива на триглицеридите, които са свързани с повишен риск от сърдечни заболявания.

Ядката има нисък гликемичен индекс (22+/-5) и нисък коефициент на гликемично зареждане (2,86 за 50 г), което я прави препоръчителен елемент от хранителния режим на хора, страдащи от диабет.
[ads-post]
Богато на антиоксиданти, кашуто помага и за елиминирането на свободните радикали, виновни за бързото остаряване на организма и развитие на ракови заболявания.

Консумацията на кашу спомага за нормализиране на съня при жени в менопауза. Също така стимулира производството на пигмента меламин в кожата и косата.

Ядките имат висока енергийна плътност и голямо количество хранителни влакна. Тъй като са висококалорични – 100 г кашу съдържат 578 калории - ядките трябва да се консумират в умерени количества, особено от хора с проблемно тегло.

MARI THEMES

n
Предоставено от Blogger.