Няма съмнение, че сред ядките бадемите са едни от най-полезните. На какво се дължи това?
Храни, богати на мазнини, но в същото време полезни и вкусни– възможно ли е? Да, това не е мечта, а бадем. Бадемите са едни от най-известните с ползите за здравето ядки, още от древността. Смята се, че произхождат от Западна Азия и Северна Африка, а римляните първи са започнали да ги отглеждат.
Въпреки че са по-известни като ядки, от ботаническа гледна точка не са такива. Те са семена на костилковия плод на бадемовото дърво (Prunus amygdalus), който се състои от външна част и твърда черупка, в която има семена.
С какво ли могат да ни впечатлят? На първо място ни предлагат прекрасен вкус и здравословен състав – наистина добра комбинация. Понижават нивото на вредния холестерол, поради което ни предпазват от сърдечно-съдови проблеми. Тази способност на бадемите може да се дължи освен на ненаситените мазнини и на антиоксидантното действие на витамин Е. Подобряват храносмилането, заради високото си съдържание на фибри. Предпазват дори от диабет, като ни пазят от вредното въздействие на свободните радикали. Още по-хубавото е, че бадемите са достъпни целогодишно. Изследване на британски и италиански учени показа, че химикали в кожата на бадемите засилват реакцията на имунната система към такива инфекции, съобщава вестник "Дейли Телеграф".
Кожата на бадемите подобрява способността на белите кръвни телца да откриват вируси, категорични са учените от Института по изследване на храните в Норич и от Университетската поликлиника в Месина.
Освен това кожата на ядките има способността да подпомага организма да предотвратява репликирането и разпространяването на вирусите.
Следващото предизвикателство пред учените е да установят точното количество бадеми, които човек трябва да изяжда дневно, за да се спаси от боледуване. По принцип диетолозите считат, че дневният прием не трябва да надвишава 30-40 грама.
[ads-post]
Бадемите са полезни не само срещу зимните вируси. Те съдържат фолиева киселина, голямо количество магнезий, влизащ в състава на много ензими, които захранват интензивните процеси на обмяна в мозъка.
Тези ядки съдържат и различни антиоксиданти. Един от тях е кверцетинът. Той умее да предпазва мозъчните клетки от вредното въздействие на свободните радикали.
Консумацията на бадеми понижава нивата на общия холестерол в кръвта, но и тези на лошия (LDL) холестерол. Както знаем точно той е един от главните рискови фактори за развитието на сърдечно-съдови заболявания.
Защо бадемите са обявени за здравословна храна
Храни, богати на мазнини, но в същото време полезни и вкусни– възможно ли е? Да, това не е мечта, а бадем. Бадемите са едни от най-известните с ползите за здравето ядки, още от древността. Смята се, че произхождат от Западна Азия и Северна Африка, а римляните първи са започнали да ги отглеждат.
Въпреки че са по-известни като ядки, от ботаническа гледна точка не са такива. Те са семена на костилковия плод на бадемовото дърво (Prunus amygdalus), който се състои от външна част и твърда черупка, в която има семена.
С какво ли могат да ни впечатлят? На първо място ни предлагат прекрасен вкус и здравословен състав – наистина добра комбинация. Понижават нивото на вредния холестерол, поради което ни предпазват от сърдечно-съдови проблеми. Тази способност на бадемите може да се дължи освен на ненаситените мазнини и на антиоксидантното действие на витамин Е. Подобряват храносмилането, заради високото си съдържание на фибри. Предпазват дори от диабет, като ни пазят от вредното въздействие на свободните радикали. Още по-хубавото е, че бадемите са достъпни целогодишно. Изследване на британски и италиански учени показа, че химикали в кожата на бадемите засилват реакцията на имунната система към такива инфекции, съобщава вестник "Дейли Телеграф".
Кожата на бадемите подобрява способността на белите кръвни телца да откриват вируси, категорични са учените от Института по изследване на храните в Норич и от Университетската поликлиника в Месина.
Освен това кожата на ядките има способността да подпомага организма да предотвратява репликирането и разпространяването на вирусите.
Следващото предизвикателство пред учените е да установят точното количество бадеми, които човек трябва да изяжда дневно, за да се спаси от боледуване. По принцип диетолозите считат, че дневният прием не трябва да надвишава 30-40 грама.
[ads-post]
Бадемите са полезни не само срещу зимните вируси. Те съдържат фолиева киселина, голямо количество магнезий, влизащ в състава на много ензими, които захранват интензивните процеси на обмяна в мозъка.
Тези ядки съдържат и различни антиоксиданти. Един от тях е кверцетинът. Той умее да предпазва мозъчните клетки от вредното въздействие на свободните радикали.
Консумацията на бадеми понижава нивата на общия холестерол в кръвта, но и тези на лошия (LDL) холестерол. Както знаем точно той е един от главните рискови фактори за развитието на сърдечно-съдови заболявания.
Защо бадемите са обявени за здравословна храна
№ 1 сред останалите ядки? Защото фибрите в бадемите, които играят важна роля при храносмилането, са значително повече в сравнение с останалите ядки и семена. Защото белтъчините в състава им повишават значението им за протекция на сърцето. Защото аминокиселината тирозин стимулира производството на допамин, който активира центъра на удоволствието в главния мозък. Защото в бадемите се съдържа най-голямо количество калций в сравнение с всички други ядки.
Публикуване на коментар